Тимъти Зан - Блекколар

— Хей! — извика той и посочи.

— Спокойно, Кейн. Просто влизат през друг вход — каза Лиана. — Хайде, слизаме.

Влязоха в сградата и Лиана ги поведе по някакви стълби надолу. Мъж на средна възраст им отвори и след кратка размяна на знаци с Лиана ги въведе в тунел, скрит зад гардероба на спалнята. Лиана, с малко фенерче в ръка, влезе първа. Кейн преброи сто и тридесет стъпала преди да стигнат до една тясна спирална стълба и да се заизкачват. Някъде на третия етаж над уличното ниво Лиана отвори един панел и ги въведе в силно осветена стая.

Присвил очи срещу ярката светлина, Кейн се огледа. Стаята беше без прозорци и бе нещо средно между голям частен офис и заседателна зала на малка компания. До стените стояха десетина млади, сурови на вид мъже; през една отворена врата в другата страна на стаята влизаха останалите блекколари и аржентианският ескорт. А в центъра, на едната страна на маса с голям антибръмбар, седяха четирима мъже.

Това бяха лидерите на Радикс — Кейн разбра моментално. Хладният, замислен вид, който имаха, докато изучаваха посетителите си, възрастта и опитът, които дори периодичното използване на идунайн не можеше да изтрие от очите им — всичко това просто подсилваше онази неопределима власт и отговорност, които беше видял в лидерите на Съпротивата на Земята. Кейн огледа нарочно небрежно всеки от четиримата — опитваше се да оцени реакцията им към новодошлите. Безполезно упражнение — необходимостта отдавна беше наложила маски върху лицата им.

Вратата се затвори и един от седналите мъже се изправи.

— Групата на Дженсън, моля, минете встрани.

Групата на Лиана се подчини и остави Кейн и десетимата блекколари сами пред масата. Мъжът вдигна въпросително вежди и Лейт излезе половин крачка напред.

— Аз съм комскуер Деймън Лейт, командир на този отряд, действащ под командването на генерал Морис Кратохвил на Земята — каза той с отсечен войнишки тон. — Ти кой си?

— Рал Тремейн — отговори мъжът. — Отговорен за организацията Радикс. Можеш ли да докажеш идентичността си, или да предявиш пълномощия?

— Ако имаш предвид опознавателни ленти или документи — не. Но като се има предвид, че сме блекколари, нашата лоялност трябва да е очевидна.

— Много от вашите блекколари се предадоха след войната — хладно каза мъжът с маслинена кожа отляво на Тремейн.

— Много от нас загинаха във войната — каза Лейт.

— Твърде много — съгласи се по-стройният мъж, седнал отдясно на Тремейн. Очите му бяха втренчени в лицето на Лейт; той се изправи. — Сърл Бакши; комскуер — представи се той и вдигна юмрук за поздрав. Червените очи в неговия пръстен с драконова глава трепнаха за миг на светлината.

Лейт се усмихна, видимо изненадан, и повтори жеста.

— Много ми е приятно, комскуер. Надявах се да намеря блекколари на Аржент, но наистина не очаквах…

Кейн почти не чу слабия звук зад тях, но стаята изведнъж експлодира от активност. Той се обърна тъкмо навреме да види как нунчакуто на Хевън се увива около протегнатата ръка на един от стражите. Тракането на пръчките заглуши възклицанието на младежа. Пистолетът, който държеше, се плъзна по пода и се удари в стената; друг страж, посегнал да го вземе, отскочи назад, когато една черна звезда се заби в стената на три сантиметра над оръжието.

И после настана тишина… тишината на натегната пружина. Кейн беше заел автоматично стойка от карате. Видя, че и блекколарите са заели пози за бой. Бяха приведени, с готови за хвърляне звезди.

Всички — с изключение на Лейт. Старият комскуер стоеше все така спокойно. Сега, в пълната тишина, той пристъпи към масата; очите му пламтяха от гняв. Погледна Тремейн и Бакши и посочи телефона, който стоеше до антибръмбара.

— Извикай ги тук — каза той, натъртвайки на всяка дума. — Всички. Всичките си стражи и войници. Иначе ще ги хванем един по един, може би ще убием десетина. Това ще те убеди ли, че настина сме блекколари?

— Най-искрени извинения — каза Тремейн унило. Странно, не изглеждаше особено изплашен. — Зная, че не беше правилно, но трябваше да сме сигурни.

— Правилно? Можехме да го убием. Можехме да убием всички ви.

На устните на Тремейн се появи слаба усмивка.

— Може би имам по-голямо доверие в самоконтрола ти от теб, комскуер.

— А пък аз по-добре познавам рефлексите на блекколарите от теб — контрира Лейт, малко успокоен. — Добре, ти си направи шегата. Следващия път ще го сметнем за истинска атака и ще убиваме. Погрижи се хората ти да го знаят. — Той даде сигнал за отбой и блекколарите се изправиха и прибраха шурикените и нунчаку.