Тимъти Зан - Блекколар

Двата безмоторни самолета пред Кейн завиха на петнадесет градуса; той внимателно извърши същата маневра.

— Добър завой — коментира Скайлър. — Не е трудно да се усвои, нали?

— Не е. Скайлър, какво точно ще правим, след като стигнем този град?

— Ще установим контакт с местната съпротива, разбира се.

— Чудесно, но как? Просто ще отидем до някой местен и ще го попитаме?

Блекколарът се засмя.

— А, не. По-лесно е да се оставим да ни заловят.

И със спряно радио! „Чудесно“ — промърмори на себе си Кейн и след това се съсредоточи върху летенето.

Като двукрили привидения единадесетте безмоторни самолета тихо се плъзгаха между звездите и тъмната земя.

Комуникаторът на китката на Кейн показваше, че петчасовото чакане е свършило: „Примамката се връща; плюс шестима души и две коли.“

— Пристигат — каза той без нужда, изправи се и погледна на юг, сякаш в сумрака преди разсъмване очите му можеха да видят нещо в гората.

— Да. Чух — сухо каза Хокинг и също се изправи, но по-бавно. — Изненадан си, че идват, а?

— Един малък град си е същински затвор — каза Кейн. Другите четирима в просеката вече вдигаха раниците си и отиваха към укритието на дърветата. Той тръгна към Скайлър. — Чудя се — тихо каза Кейн, — какво ще правим, ако не са от съпротивителното движение?

— Кои други могат да са? — намеси се Хевън. Носеше две раници.

— Сили на сигурността — каза Кейн. — Ще е идеален начин да проникнат при нас и да разберат какво правим.

Скайлър поклати глава.

— Интересна идея, но твърде заобиколна за този етап… психологическата обработка за лоялност кара хората да мислят по-директно. Те могат да измислят нещо, което да използват по-късно, но не и сега.

Кейн обаче се съмняваше.

Комуникаторът му оживя и съобщи за пристигането на групата. Четирима от шестимата аржентианци придружиха групата на Лейт в гората, а другите двама останаха при колите. Кейн избра позиция зад един дебел дънер, откъдето щеше да има добър обзор, и с туптящо сърце се приготви да чака.

Чу стъпки по сухите листа и след тридесет секунди видя групата: четиримата аржентианци вървяха в полукръг зад Лейт, Вейл, Куон и Спадафора. Бяха облечени в свободни кафяви гащеризони и военни ботуши, с плътно прилепнали мрежести маски, които превръщаха лицата им в неясни сенки. Оръжията им, някакъв вид пушки с куршуми, изглежда, бяха добре поддържани и те ги носеха по начин, който говореше за добра тренировка.

Лейт, който водеше, вървеше в средата на просеката. Спря до един полуизгнил дънер. Другите също спряха и на Кейн му се стори, че дулата на пушките се вдигнаха — съвсем малко.

— Е? Къде са пушките? — попита един от аржентианците и Кейн примига от изненада — беше женски глас!

— За жалост пушки няма — каза извинително Лейт. — Слуховете за контрабандисти на оръжия, които пуснахме в града, всъщност бяха само за да привлечем вниманието ви.

Този път дулата на пушките определено се вдигнаха.

— Хитро — каза жената с леден глас. — Значи сте пуснали слух. Съветвам те да намериш по-добро обяснение, иначе ще съжаляваш, че сте го направили.

— Всъщност е напълно основателно — каза й Лейт. — Току-що пристигаме на специална военна мисия и трябваше да се свържем със съпротивителното движение. Да се оставим да ни хванат на подходящо място, където вие можехте да ни освободите, беше най-лесният начин да го направим.

— Аха. Лесен, но глупав. Да предположим, че не ви бяхме измъкнали?

— О, и сами щяхме да се освободим. — Лейт вдигна рамене. — Можеш ли да ни свържеш с ръководителя на вашата организация?

— Не бързай толкова — изръмжа друг аржентианец — мъж. — Ли, тези сто на сто са шпиони. Да ги пречукаме и да се измитаме.

— Почакай, Ром — каза жената и се обърна към Лейт. — Той има всички основания, разбираш го. Макар че това звучи по-тъпо от някои от нещата, в които се опитаха да ни накарат да повярваме. Да започнем с името ти и след това да продължим, а?

Лейт вдигна рамене.

— Добре. Аз съм комскуер Деймън Лейт, от силите на блекколар. Идваме със специална задача от Плинри, под командването на генерал Кратохвил от Земята. Засега това е всичко, което мога да ви кажа.

Чу се шепот на изненада от другите трима аржентианци, но нито жената, нито оръжието й помръднаха.

— Извънземни блекколари, а? Оригинално, не мога да не го призная. Можеш ли да го докажеш?

— Мога да се опитам — каза Лейт. Ръцете му се размърдаха…