Тимъти Зан - Блекколар

— Идентификационният ви код за кацане?

— Нямам. Както казах, това е специален товар. Дадоха ми номер на кода и ми казаха да го повторя само в офиса на префекта на сигурността.

Кейн почти чу как диспечерът се изправи и застана мирно.

— Разбрано. Ще позвъня на сигурността — каза той. Мина една минута и от високоговорителя прозвуча нов глас:

— Офисът на префекта по сигурността, говори лейтенант Перон. Какъв е този специален товар?

— Специален и опасен. Код гама дванадесет говори ли ти нещо?

— Кой ви даде този код?

— Офицер от службата за сигурност на Грация. Нарече се Хидра. Виж, той е някъде долу; просто го намери и той ще го потвърди.

Последва кратка пауза.

— Нямаме агент с такова кодово име — каза лейтенантът и в гласа му прозвуча подозрение. — Сигурен ли си, че наистина е бил агент на сигурността?

— Определено. Но нали ви казах, че работи на Магна Грация, не на Аржент. Каза, че ще отлети преди нас, за да уреди цялата бумащина.

Друга пауза.

— Един момент.

Лейт изключи микрофона си.

— Дженсън, обади се долу и вкарай всички в капсулите. Не зная колко дълго ще мога да ги мотая тия, но може да се наложи да действаме бързо.

Дженсън кимна и тихо заговори в интеркома. Кейн погледна през илюминатора и видя края на синьо-белия диск на Аржент, вече на по-малко от сто хиляди километра. Голям, опасен свят — и фактът, че ще е с единадесетима блекколари, съвсем не изглеждаше така успокоително, както преди няколко дни.

Високоговорителят на контролния пулт отново оживя.

— Тук полковник Икинс, помощник-префект по сигурността за Аржент. Можете ли да ми кажете нещо повече за Хидра?

— Мога да ти го опиша — предложи Лейт и се впусна в триминутно описание: на Кейн му се стори, че описва префекта на Плинри Голуей и реши, че Лейт все пак има чувство за хумор. — Но ако вече не е при вас, не зная какво се е случило.

— Възможно е да работи директно с рикрилския военен губернатор — промърмори Икинс. — Веднага ще направим запитване. Междувременно можете да заемете дълбока полярна орбита; ще подадем данни на компютъра ви.

Двутонален сигнал потвърди приема.

— Благодаря — каза Лейт. — И се погрижете никой да не ни безпокои. Товарът е адски чувствителен и не искам отражение от двигател наблизо.

Последва кратка тишина.

— Мисля, че разбирам — каза Икинс. — Аржент прекъсва.

Лейт изключи микрофона и го остави на стойката му.

— На орбита сме — докладва Дженсън. — Кога искаш да се насочим навътре?

Лейт потри замислено пръстена си с драконовата глава, после каза:

— Нека изчакаме колкото се може по-дълго. Ако можем да изучим територията, ще имаме по-добра възможност да намерим добро място за приземяване.

— Правилно. — Дженсън натисна няколко бутона и екраните оживяха.

— Кейн, иди в шлюза и се прибери в капсулата си — каза Лейт. — Не искам да се мотаеш тук до последната минута и чак след това да се юрнеш да затягаш коланите.

Кейн кимна.

— Добре. Ще се видим долу. — Той се поколеба и добави: — Късмет, Дженсън.

Спускаемите капсули бяха оформени като пресечени конуси, всеки висок около три метра и с диаметър два метра в основата. Пет от тях бяха струпани на товарния люк: две за четирима пътници и три за товар плюс един пътник. Дженсън, който щеше още да лети, когато другите щяха да са напуснали, имаше по-малка капсула, скътана в аварийния люк на мостика.

Другите вече бяха по местата си и от отворените врати на капсулите се чуваше шумолене от прогонване и последна проверка на ремъци и катарами. Кейн надзърна в тясната врата на своята капсула и извика:

— Остана ли място за мен?

Скайлър му махна с ръка.

— Разбира се, качвай се.

Капсулата бе защитена с керамична обвивка. Кейн се промъкна през отвора и направи крачка вдясно: изви се и се наведе да избегне лабиринта от кабели, колани и пръти, които висяха от тавана. Промъкна се покрай Вейл и Новак и затегна коланите си.

Последва чакането.

Докато слушаше тихия разговор в капсулата и изучаваше лицата на блекколарите, Кейн беше поразен както никога от сходството между тези мъже. Под техните различия в стил и поведение имаше едно дълбоко чувство на… какво? Сила, реши той, комбинирана може би със спокойна увереност — качества, трудни за съвместяване в страхотните войни от легендите. Малко разочароващо, трябваше да признае той; и все пак тишината беше по някакъв начин успокояваща.

Чакаха почти час. После капсулата рязко се люшна — Дженсън бе вкарал товарния кораб в маневра твърде бързо, за да може това да се компенсира от изкуствената гравитация. Разговорът моментално спря и Кейн чу приглушения вой на натоварените двигатели.