Тимъти Зан - Блекколар

— Ясно — каза Лейт. — Но засега ще се въздържим от това… вътре може да има нещо, което да ни потрябва здраво. Как стои въпросът с корсарите?

— Всички с изключение на един са ефективно повредени, основно в задните гравитационни стабилизатори. Оставихме един незасегнат, както нареди. Додс го наглежда.

— Жертви?

— Тук на космодрума деветнадесет: трима блекколари и шестнайсет новаци. Дарбин докладва за трима новаци от бунтовниците, убити в Капстоун… Бройката може да е и по-голяма. Шен и Доно също са убити.

Лейт кимна тъжно.

— Победата е скъпа.

— Както винаги.

Лейт гледаше полето за приземяване и потриваше замислено буза.

— Товарните кораби изглеждат доста малки. Някаква представа колко са големи?

Куон хвърли бегъл поглед в тъмнината.

— Не съм сигурен. Клас Г, предполагам. Дженсън може да каже по-точно… той е тук някъде, вероятно в обхвата на антибръмбара. Да го попитам ли?

— Да. Ако потвърди, че са достатъчно големи, извикай камионите и започнете товаренето — искам да се махнем преди разсъмване. И ми дай далекообхватния си апарат — трябва да се свържа с кулата.

Куон откопча от колана си малък, приличащ на леща предмет и му го подаде.

— С кулата можеш да се свържеш и с тинглър, ако използваш код.

— Трябва да се свържа и с Додс. — Лейт взе комуникатора. — Хокинг, иди помогни на Дженсън с товарния кораб, който ще вземем. Мордикай, започни да събираш експедицията — знаеш кои тръгват. Добре. И ако намериш Дейл Грийн, му кажи да дойде. Той ще командва тук, докато ни няма.

Куон се върна в сянката, а Хокинг и Мордикай слязоха от таксито. Останал самичък с Лейт, Кейн неочаквано се притесни.

— Къде отиваме? — попита той.

— Да приберем твоите космически кораби, разбира се.

— Още сега ?

Лейт го погледна любопитно.

— Разбира се. Сигурно не си очаквал да се качим на борда на пътнически кораб и да отлетим на Земята, сякаш нищо не се е случило. — Той посочи четеца на касети в скута на Кейн. — Как върви декодирането?

— Бавно. Кодът е сложен.

— Знаеш ли коя е системата?

В очите на Лейт имаше нещо, което не се хареса на Кейн.

— Защо? — попита той предпазливо.

— Защото трябва да зная къде отиваме преди да излетим.

— Но трябва първо да отидем на Земята и да съберем екипаж.

— Земята е първото място, на което ще ни потърсят — търпеливо обясни Лейт. — Трябва да се опитаме да наберем екипаж другаде. И така, коя е системата?

Кейн стисна устни.

— Система М-4. Сектор Орион.

— Хм. Аржент. — Лейт кимна и се намръщи.

— Това добре ли е, или е лошо?

— По малко и от двете. Процъфтяваща планета… предполагам, че още процъфтява… лесно ще е да намерим екипаж. От друга страна, сектор Орион се простира до границата с крайселите, което вероятно означава силно присъствие на рикрили.

— Ох! Това не е добре.

— Би могло да е и по-добре — съгласи се Лейт, вдигна комуникатора и го включи. — Лейт вика Додс. Лейт вика Додс.

Миг по-късно дойде отговор.

— Додс слуша.

— Как върви подготовката за полета?

— Току-що свърших. Имате ли информацията?

— Да… номер тринадесет по нашия списък. Разбра ли ме?

— Едно три, добре. Ако уредиш с кулата, тръгвам. Безопасно пътуване.

— На теб също. — Лейт натисна още две копчета. — Лейт вика кулата.

— Тук е Новак — бързо пристигна отговорът. — Подслушвахме последния ви разговор. Какво прави Додс?

— Специално поръчение — отговори остро Лейт. — От вас искам да спрете лазерите, докато излети.

Последва кратка тишина.

— Не си спомням Доно да е споменавал такова нещо — каза Новак.

— Не е. Аз го нареждам — отвърна Лейт.

— Разбирам. Зенитните лазери са изключени — докладва Новак след миг.

— Добре. Обади се на Додс и му кажи, че може да излита щом е готов. — Лейт изключи комуникатора, закачи го на колана си и се обърна към редиците корсари.

Кейн се изкашля.

— Какво точно си намислил, Лейт?

— Ще разбереш. — Той кимна към полето. — Ето, тръгва.

Тъмна маса се надигна от другия край на космодрума, синьо-виолетовата светлина на гравитационните двигатели хвърляше странни цветни сенки. Корабът зави на изток, излетя нагоре с изненадваща скорост и се изгуби в осеяното със звезди небе. След това изригна бяла звезда — включи се главният двигател. Звездата се изви в дъга на небето и след секунди изчезна.

Лейт се размърда; лявата му ръка търсеше дясната му китка.

— Някой наближава космодрума — каза той на Кейн. — Кола на сигурността, съобщава кулата. Мордикай идва. Искам да отидеш на кораба с него, там ще си в безопасност.