Тимъти Зан - Блекколар

Мигът мина и Доно се усмихна и свали предпазителя. Всичките трябваше да платят една цена и ако неговата беше по-голяма от средната, това беше просто дълг на комскуер. Сигурно Лейт беше изпълнил своя, без да трепне. Доно обаче трепна, когато си помисли за самотното бдение на Лейт като техен човек за контакт, търпеливото чакане в онази нелепа роля — чакане на контакт, който най-накрая беше осъществен. Той щеше да е добър командир, Доно го знаеше. Надяваше се само тази вечер да са останали достатъчно парчета, та Лейт да ги събере.

Почти беше време. Патрулните кораби заемаха позиция над Капстоун и търсеха бунтовници. Доно изчака, докато почти спряха, и внимателно натисна спусъка.

С рояк искри малката ракета земя-въздух излетя от лявата тръба. Доно избра друга цел и стреля пак.

Резултатът беше такъв, какъвто очакваше. Синьо-бяло слънце избухна в центъра на единия кораб и той полетя към земята. Вторият кораб, маневрирайки като обезумял да избегне горящия си другар, попадна директно на пътя на втората ракета. Дори нямаше време да падне, а се пръсна във въздуха от вторичната експлозия на горивото. Третият патрулен кораб се гмурна опасно ниско към земята, тласнат от силата на експлозията, и тъкмо възстановяваше равновесието си, когато една ракета излетя от позицията на Шен на югозапад и го свали. Всичко се случи толкова бързо, че чак тогава гърмежите от експлозиите достигнаха до хълма на Доно.

Старият блекколар се усмихна. Три свалени в първия залп — по-добро не беше й очаквал. Другите три кораба бръмчаха в небето като стършели и търсеха нападателите, но Доно не беше особено разтревожен. Корабите, макар и рикрилско производство, бяха копия на предвоенна теранска конструкция и той знаеше, че сензорите им не могат едновременно да извършват детекция в широк и тесен ъгъл. Съсредоточени върху бунтовниците в Капстоун, те вероятно не можеха да проследят траекториите на ракетите. Основен проблем при кражбата на чужда технология, напомни си сухо Доно: оригиналният й производител винаги знае най-много за нея.

Два от корабите преминаха на стандартен режим на търсене, третият се издигна високо, откъдето можеше да наблюдава цялата площ. Подход, лишен от въображение и потенциално скъп: можеше да им струва един от нисколетящите кораби. Доно презареди ракетната установка и изчака търсещите кораби да дойдат по-близко. Но докато ги наблюдаваше, единият от тях рязко се отклони и се завъртя наляво. Шен беше открит.

Другият зенитчик също го знаеше и две ракети излетяха в бърза последователност. И двете експлодираха безвредно, пресрещнати от лазерен огън.

Доно изруга, завъртя установката и натисна спусъка. Това щеше да разкрие позицията му, но нямаше друг изход. Шен беше изпразнил и двете цеви и няколко секунди щеше да е лесна цел — докато презареди.

Ракетата пое към целта си и интуитивното му чувство, че колитата от екипажа са новобранци, се потвърди. Съсредоточени върху беззащитната позиция на Шен, те изобщо не видяха приближаващата се ракета, докато не стана много късно — тогава пилотът се опита да избегне неизбежното и побягна, но ракетата ги настигна и тури край на полета им. Доно се намръщи презрително и заоглежда небето за останалите кораби — един пилот блекколар, който е сигурен, че го чака смърт, щеше да запази позицията си и да се разбие върху своя враг.

Изведнъж с рев върхът на хълма избухна в син пламък и той едва успя да затвори очи, та лазерният огън да не го заслепи. Светлината угасна така бързо, както се беше появила, и остана само по-слабото сияние на горяща растителност. Доно лежеше на земята. Гъвкавата му броня беше толкова гореща, че направо го опърляше. Той отвори очи и се опита да види остатъчния виолетов образ пред себе си. Знаеше, че е извадил късмет: ако атакуващият кораб беше останал над него, вместо да пикира, сега щеше да е мъртъв. Гъвкавата му броня обаче нямаше да издържи втора атака. Той се претърколи, огледа небето и запълзя към ракетната установка.

Не беше добре. Ракетите изглеждаха непокътнати, но тънкият метал на направляващите тръби беше леко огънат от силната топлина. Като скърцаше със зъби, Доно изтегли затвора на едната тръба.

В следващата секунда още една експлозия проехтя във въздуха и той обърна глава точно навреме да види един повреден кораб да се върти безпомощно към земята. Още един за Шен. Но триумфът беше краткотраен — само след секунди последният патрулен кораб се спусна от висините и позицията на Шен беше изтрита от лазерен огън. Останалите ракети на Шен избухнаха и изпратиха огнено кълбо към небето. Корабът помете района с лазерите си, за да е сигурен, че врагът е мъртъв. С последни усилия Доно взе една от ракетите и се запрепъва надолу по хълма.