Тимъти Зан - Блекколар

— Тревога втора степен — нареди префектът. — Вземи още хора — Центърът да се блокира. Провери дали са направили нещо друго в сградата… — някакво предчувствие прещрака в ума му — и веднага изпрати няколко души в сградата на архивите.

Грейциан каза „слушам“ и затвори. Голуей взе колана с лазера си и го препаса около кръста си. „Най-после се почна“ — помисли си мрачно, докато проверяваше енергийното ниво на лазера. Експлозията, от която се страхуваше толкова години, най-после бе избухнала.

Хвърли последен поглед на спящата си жена и бързо излезе от апартамента.

Беше време.

Музиката в клуб „Апекс“ беше достигнала гръмотевична сила и помещението буквално се тресеше. Музиката, светлините и алкохолът бяха превърнали тълпата в кипящ казан от гняв и разочарование. Тийнейджърите бяха готови да експлодират.

И необходимият катализатор вече беше готов. От другата страна на сцената Денис Хенриксън гледаше Дарбин с вдигнати въпросително вежди. Дарбин му кимна. Усмихнат мрачно, Хенриксън се качи на сцената и взе микрофона. От своя страна, Дарбин отмести стола си назад и се приготви за действие.

— Приятели! — Гласът от усилвателя изгърмя в стаята и няколко тийнейджъри прекъснаха разговорите си и погледнаха към сцената. — За какво седим тук? Защо позволяваме на проклетите колита да правят това с нас? Не ни ли пука вече?

Все повече глави се обръщаха и шумът от разговорите заглъхваше. Хенриксън започна унищожително обвинение на правителството. Дарбин знаеше, че това не се дължи толкова на думите — всички ги бяха чували и преди, — а на начина , по който ги казва. Хенриксън притежаваше онази неподдаваща се на определение аура на авторитет, онази способност за увличане на предани и ентусиазирани последователи, която го правеше роден лидер. Към природните му способности бяха прибавени три години тайно обучение по психология и социология, които го бяха превърнали в майстор манипулатор на човешките емоции.

Тълпата реагираше. Фоновият шум отново нарастваше, но вече не се състоеше от разочаровани разговори. Виковете бяха животински, пълни с омраза и ярост. В един ъгъл започнаха да скандират: „Да го изгорим! Да го изгорим! Да го изгорим!“. Все повече и повече гласове подемаха призива и след секунди сградата се тресеше от гневно тропане с крака.

На съседната маса един тъмнокос младеж бръкна полекичка в джоба си. Без да бъде забелязан сред хипнотизираните скандиращи, Дарбин отиде зад него и когато ръката на тийнейджъра се измъкна от джоба, го удари по врата със силен, добре насочен удар. Младежът се просна в безсъзнание на масата и Дарбин се наведе да вземе предмета, който беше изпуснал. Беше предавателно устройство.

Дарбин го сложи в джоба на младежа и се усмихна доволно. Отдавна подозираше, че този младеж е информатор на службата за сигурност — това беше главната причина, поради която беше избрал маса до него. Колитата не трябваше дори да подозират какво щеше да се случи.

Изведнъж тълпата тръгна — изсипа се покрай Дарбин към страничния изход като вихър. Дарбин погледна навреме, за да види Хенриксън да напуска сградата начело на младежите. Присъедини се към потока и тръгна към изхода. Толкова се беше съсредоточил върху подставеното от колитата лице, че беше пропуснал последните думи на речта на Хенриксън. Беше срамота — толкова искаше да ги чуе.

Навън тълпата зави надясно. Две пресечки напред се издигаше южният портал на Центъра. Тичайки покрай края на тълпата Дарбин отиде до средата на групата, където при нужда можеше да действа като втори лидер.

— Стой! — извика един глас пред тях — един от стражите на портала викаше в мегафон. — Има заповед да се разпръснете!

В отговор Хенриксън изрева нещо, което Дарбин не разбра, и удвои скоростта си. Откъм стражите блеснаха светкавици и удариха първата редица. Оръжията очевидно бяха настроени на малка мощност — да изгарят вместо да убиват — и за секунда тълпата се стъписа; чуха се писъци на болка и ярост. Но Хенриксън дори не намали темпото. Силният му глас изрева и тълпата отново се спусна напред. Дарбин видя как стражите презаредиха лазерите, докато отстъпваха. Порталът тъкмо се отваряше зад тях, когато вдигнаха оръжията си за втори изстрел — убийствен вероятно, който дори скритата риза от гъвкава броня на Хенриксън не би могла да спре.

Втори залп обаче не последва. Главите и на двамата стражи едновременно отскочиха назад и те се строполиха на земята. Стражът отвътре ги погледна зяпнал за миг преди да бъде повален от скрития отличен стрелец блекколар на О’Хара.