Тимъти Зан - Блекколар

Скайлър погледна за момент мъртвия и стомахът му болезнено се стегна. Беше минало много време, откакто се беше налагало да убива… Той пъхна почти злобно ножа в канията и се обърна към справочника на бюрото.

Списъкът беше малък и Скайлър с лекота намери стаята за задържане на заложници. Беше вляво, през една двойна врата и по коридора. С нунчаку в ръка той мина през приемната, открехна вратата и се вмъкна в коридора.

От една отворена врата на двадесетина метра от него се разливаше светлина и се чуваше весел разговор. Стаята за задържане, несъмнено — само заложници можеха да са толкова шумни. Скайлър се промъкна напред. Съзнаваше иронията на положението. Малко след завладяването на Плинри рикрилите бяха наредили цивилни лидери да бъдат задържани като заложници на ротационен принцип, за да си осигурят поддръжката на населението. Заповедта така и не беше отменена, но с времето възприемането на това задържане се бе променило. Сега се смяташе за знак на статус да бъдеш избран за един от задържаните като заложници за четири дни — знак за успех. Стаята беше луксозна и заложниците приемаха престоя си като безплатна ваканция, каквото всъщност си и беше. В много отношения десетте мъже и жени тук бяха толкова виновни в колаборационизъм с врага, колкото и приведените в състояние на лоялност колита и за Скайлър беше направо обидно да трябва да ги извежда. Но те бяха заложници — и трябваше да го направи.

Стигна до отворената врата и без колебание влезе. Директно пред него бяха заложниците, все още неосъзнаващи присъствието му. От двете страни на вратата имаше хора от сигурността: единият подпрял се на стената, другият, по-млад, застанал свободно. Скайлър свали първо момчето с един удар в слънчевия сплит и още един по врата. Другият страж, който посегна за пистолета си, падна ударен в корема и след още два удара в главата.

В стаята настана мъртвешка тишина. Скайлър вдигна поглед от човека от сигурността, който беше в безсъзнание. Заложниците го гледаха с широко отворени очи, забравили картите, напитките и разговорите.

— Дами и господа — започна Скайлър и неочаквано дясната му китка оживя: отбелязваше с щипане точки и тирета в две капсули под кожата. В бойния код на блекколарите съобщенията се предаваха само с две букви, но съдържанието на това направо щеше да му пръсне сърцето! „Идва рик… ще атакува… помощ.“

Скайлър изскочи през вратата и хукна по коридора още преди съобщението да е свършило, но въпреки това знаеше, че е твърде късно. Приглушен звук точно когато стигна двойната врата потвърди този страх и той отвори вратата и видя, че боят вече е започнал.

Рикът, който, гледан отзад, приличаше на висок изправен доберман, покрит с кафява гума, крачеше към приемната зона; късата му сабя свистеше яростно към Уди Питман. Младият боец правеше всичко възможно да избегне ударите или да ги отклони със своя вече разцепен нунчаку, но отстъпваше и след секунди гърбът му щеше да опре в стената. Скайлър премести своя нунчаку в лявата си ръка, измъкна един нож от колана си, помисли за миг за възможността да пропусне бързо движещия се рик и вместо него да удари Питман. Но нямаше друга възможност. Вдигна ножа, прицели се… и Питман се препъна и падна по гръб. Със слаб вой на триумф рикът вдигна сабята си.

Ножът на Скайлър прелетя като мълния през стаята и се заби в гърба на извънземния.

Рикът потрепна като от токов удар, сабята му изтрака на пода зад него. Някакъв трик на равновесие и блокирали стави го задържа прав достатъчно дълго и Скайлър можа да забие още два ножа през дебелата му кожа. После — почти грациозно — рикът падна.

Когато Скайлър отиде при Питман, той вече ставаше.

— Добре ли си? — избоботи блекколарът, докато оглеждаше многото кървави порязвания по незащитените с гъвкава броня ръце.

— Да. Лазерът му е ей там, до бюрото.

— Е, поне си го обезоръжил. Вземи го. След минутка се връщам.

Скайлър си прибра ножовете и побърза да се върне в стаята за задържане. Заложниците все още седяха където ги беше оставил, но бяха преодолели изненадата си и един едър мъж при масата за игра възкликна възмутено:

— Какво правиш ти бе?

— Изкарвам ви навън — отговори Скайлър. — Ще нападнем рикрилите.

Лицето на едрия мъж стана тебеширенобяло.

— Да не сте ненормални? — извика гневно той. — Ще избиете всички ни! Не разбрахте ли, глупаци с глупаци, че не можете да се биете с рикрилите?

Скайлър не му обърна внимание и каза само: