Тимъти Зан - Блекколар

— Един етаж по-нагоре, нали? — прошепна Лейт.

— Да — каза Кейн. — Стълбата е насам.

Стигнаха до стълбата, без да видят никого. Лейт тихо отвори вратата, погледна и я затвори също толкова тихо.

— Има ли стражи? — прошепна Кейн.

— Един рик — отговори шепнешком Лейт и извади нунчакуто си.

Сърцето на Кейн прескочи един удар. Какво правеше тук един извънземен по това време на нощта?

— Късничко е за разходки — тихо каза Мордикай. Не изглеждаше особено притеснен.

— Няма страшно — отговори Лейт. — Не е въоръжен повече от обикновено и си приказва доста приятелски с един от нощната стража.

— Мислиш ли, че подозират нещо? — попита Хокинг. — Или е обикновена проверка?

— Бих казал последното.

— Не трябва ли да направим нещо? — намеси се нервно Кейн. Невъоръжен повече от обикновено означаваше, че извънземният носи къса сабя с широко острие и смъртоносен ръчен лазер. — Какво ще стане, ако влезе тук?

— Успокой се — каза Хокинг. — Няма да си направи труда да проверява стълбищата. Просто трябва да изчакаме, докато си отиде. Имаме достатъчно време.

— Освен ако не предпочиташ нападението — предложи кротко Лейт.

Кейн потрепери. От мисълта да се бие дори с невъоръжен рик изтръпна. И се ядоса на Лейт, че омаловажава съвсем реалната опасност.

Двигателят на асансьора започна да вие. Лейт изчака звукът да спре и отново надзърна през вратата.

За разлика от първия етаж, тук се отваряха само две врати. Онази отдясно беше стъклена и през нея струеше ярка светлина. Лейт я посочи и вдигна въпросително вежди.

— Компютърът с главния архив — прошепна Кейн. — Магнитните ленти на архива се пазят от другата страна на залата, ако планът е верен.

Лейт кимна, спогледа се с Хокинг и двамата тръгнаха към залата. Лейт внимателно погледна през остъклената врата, а Хокинг коленичи и провери бравата на вратата отсреща. Миг по-късно се върнаха и Хокинг каза:

— Вратата е заключена.

— Моята също — каза Лейт. — Вътре работят четирима оператори.

— Право фронтално? — промърмори Мордикай.

Лейт поклати глава.

— Доста далеч са. Стаята обаче е висока два етажа и има пасаж със сервизни отвори в двата края. Виж сам.

Мордикай отиде до вратата и погледна. После се върна, посочи назад и четиримата отново се оттеглиха към стълбището.

— Няма проблем — каза Мордикай и без повече думи тръгна нагоре по стълбите.

— Къде отива? — попита Кейн.

— Да изчисти компютърната зала — каза Лейт.

— Самичък?

Лейт го погледна търпеливо.

— Кейн, Мордикай е най-добрият боец в ръкопашен бой, когото съм виждал… може би най-добрият, който изобщо е съществувал. Няма да има никакъв проблем.

— Време е да тръгваме — промърмори Хокинг.

Лейт кимна и — след като провери залата — тръгна към компютърната зала. Надзърна предпазливо през стъклото, после направи знак на Кейн да погледне.

Стаята наистина беше голяма. По-голямата й част бе заета от компютър предвоенна човешка конструкция. Покрай стените имаше различни периферни устройства; чуваше се бръмченето на охлаждащите вентилатори. До корпуса на компютъра беше контролната станция, около която се бяха струпали четиримата оператори, за които беше споменал Лейт. Почти директно над тях безшумно пълзеше Мордикай.

Сърцето на Кейн заби като лудо; той облиза пресъхналите си устни, но нямаше никакъв ефект. Независимо колко добър можеше да е бил някога Мордикай, шансът му беше малък. Достатъчно беше един от четиримата да вдигне глава и с него беше свършено. И дори ако ги изненадаше, щяха да са четирима срещу един. Кейн наблюдаваше безпомощен как Мордикай стигна над контролната станция — и в този момент асансьорът се отвори.

Кейн се обърна — прозвуча остро свистене — и успя само за миг да зърне изненаданото изражение на стража, който се строполи и блокира вратата на асансьора. С приготвена прашка за втори изстрел Хокинг се промъкна натам и издърпа падналото тяло. Когато асансьорът се затвори, Кейн пак погледна в компютърната зала — чудеше се дали шумът е разтревожил операторите. Онова, което видя, го накара да зяпне.

И четиримата бяха в безсъзнание — или проснати на пода, или паднали над пултовете си. Мордикай с връзка ключове в ръка идваше към вратата.

Отвори я точно когато Хокинг довлече изгубилия съзнание пазач. Без коментар Мордикай подаде на Лейт ключовете и помогна на Хокинг да извлече товара си в компютърната зала.

— Кейн! — извика го Лейт. — Ела си вземи лентите.