Тимъти Зан - Блекколар

— Ами оръжие?

— Ти нямаш оръжие — каза Лейт и прекъсна всякакви възможни възражения с вдигане на ръка. — Зная, зная, ти си трениран боец и можеш да си служиш с всякакво оръжие. Но за нас си опасен аматьор, който ще нанесе повече вреда на себе си, отколкото на врага.

Кейн изпита неочакван гняв.

— Виж, Лейт…

— Не, ти виж. — Лейт отскочи назад и измъкна две тридесетсантиметрови пръчки, свързани в единия край с десет сантиметра черна пластмасова верига. Стисна едната пръчка и завъртя другата около главата и тялото си в смущаваща схема, като от време на време изплющяваше с пръчките така, че едната изсвистяваше навън и обратно в едва видимо неясно петно. Кейн преглътна — никога не беше виждал нунчаку, размахвано с такова смъртоносно умение.

— Добре, съгласих се… за близкия бой. Но за далечен бой ще се нуждаете от пушки, а аз съм първокласен стрелец.

Лейт събра пръчките, прибра ги в калъфката и викна:

— Дженсен! Дай ми цел!

Един русокос мъж кимна, откъсна парче от кашона, който току-що беше отворил, огледа се и го хвърли във въздуха.

Кейн видя с крайчеца на окото си само едно мигновено движение — но чу острото тупване, когато парчето подскочи във въздуха като опърлен прилеп. Дженсън отиде, взе го и го подхвърли на Лейт.

— Ние рядко използваме пушки — тихо каза комскуерът, извади смъртоносната черна звезда от парчето кашон и я прибра в торбичката на едното си бедро. — Те много лесно се проследяват.

— Добре, убеди ме — каза Кейн.

— Остава само още едно нещо, което искам да ти кажа. — Лейт се втренчи в Кейн. — Все още не зная дали наистина си този, за когото се представяш, или си шпионин, изпратен да ни предаде… но ако го направиш, кълна се, че никой няма да може да ми попречи да те убия. Ясен ли съм?

Кейн издържа погледа му.

— Да. И няма да ви предам.

Лейт го огледа още една секунда, после кимна рязко и каза:

— Добре. Да тръгваме.

Последните облаци се бяха разнесли и когато излязоха от вилата, звездите светеха с блясък, който Кейн никога не беше виждал на Земята. Той обаче почти не ги забеляза — в ума му имаше по-важни неща.

Пикапът беше претъпкан. Освен Лейт и Кейн тук бяха Мордикай, Доуис Хокинг и един съсухрен стар блекколар, когото Лейт представи като Тарди Спадафора. Последният, който шофираше, беше с Мордикай при по-раншното му пътуване в града. Когато наближиха Центъра, той зави и спря до сивата стена. Когато тръгна отново, двамата с Кейн бяха самички.

След минути спряха на двадесет метра от ярко осветения източен портал. Кейн стисна зъби, взе тежкото куфарче, което беше между него и Спадафора, и слезе. Мъчеше се да изглежда безгрижен, докато вървеше към светлините. Палтото и панталоните му скриваха целите му гъвкави доспехи с изключение на обувките — които изглеждаха доста странен модел, за да останат незабелязани. Мина сякаш цяла вечност, докато стигне до двамата външни стражи. Подаде личната си карта и изчака още една вечност стражът да я прегледа и да му направи знак да мине. И след секунди беше в Центъра.

През ненатоварените часове обикновено имаше таксита, така че нямаше проблем с транспорта. Като следваше указанията му, след няколко минути таксито стигна до една глуха улица. Сградите от двете й страни бяха тъмни — очевидно повечето живущи изключваха осветлението през нощта. Кейн се спотаи в сянката на най-близката сграда и зачака.

— Някакъв проблем? — промърмори глас от тъмнината и Кейн едва не си изкълчи врата, като се извъртя. Лейт клечеше само на метър; зад него Мордикай и Хокинг тъкмо се изправяха.

— Не… никакъв — отговори Кейн. — Оставих горните си дрехи под седалката.

— Чудесно. Дай ми това — каза Лейт и посочи куфарчето. — Повикай такси, моля те.

Кейн му подаде куфарчето и включи телефона си. Учуди се защо просто не му бяха казали да задържи таксито, с което бе пристигнал. Очевидно Лейт не искаше да остави следа тази нощ. Скоро видяха приближаващи се светлини.

— Няма ли да вземем куфарчето? — прошепна той.

Блекколарът поклати глава.

— То е за групата на Скайлър — техните шурикени, ножове и други съоръжения. Не можем да ги пренесем през стената — отгоре и от вътрешната страна има индукционно поле, което задейства алармата.

Кейн изненадано погледна внушителната сива бариера.

— Преминали сте над стената? Мислех, че има вградени сензори, които не позволяват това.

— Има — съгласи се Лейт. — Но стената е построена от принудително наета работна ръка… и ние бяхме между работниците. Някои места са направени така, че да остареят по-рано от останалите. Оттогава се люпят заедно със сензорите.