Тимъти Зан - Блекколар

Кейн затвори вратата и хвърли сака си на леглото. Целият му гняв, разочарование и — да, допусна го — презрение се бяха стопили на връщане в Капстоун. Мордикай не беше по-словоохотлив от сутринта и дори да беше по-дружелюбен, това беше почти незабележимо. Може би беше заради скритите микрофони, но Кейн се съмняваше. Дребосъкът просто не го харесваше и Кейн не можеше да го вини. Прибързаното тържествено обещание на Доно за сътрудничество, макар и неефикасно, все пак щеше да вкара блекколарите в беда, ако Голуей научеше за него. Не ако, по дяволите! Когато .

Кейн въздъхна, отиде до леглото и започна да разопакова сака си. Навън се смрачаваше. Нямаше какво да прави днес освен да се опита да мисли върху някакъв нов подход. Вероятно загуба на…

Внезапно погледна дрехите, които беше хвърлил на леглото.

Таблетките му ги нямаше.

— По дяволите! — промърмори той и затърси в гънките и ръкавите. Нямаше ги. Как беше забравил? После си спомни: нали блекколарите бяха опаковали сака му. Преглътна поредната ругатня, вдигна телефонната слушалка и поиска указателя.

Оказа се, че Мордикай е един от тридесетте процента неправителствени граждани, които имат частни телефони. Отговори на шестото позвъняване.

— Да? — каза той. Лицето му беше безизразно. — Какво има, Риензи?

Кейн обясни проблема, като от непонятна деликатност не спомена чия е вината.

— Не мога да намеря телефон за хижата. Знаеш ли някакъв начин да се свържа с тях?

— Да… С кола или пеша — каза Мордикай. — Чакай ме на източния портал след тридесет минути. Ще те откарам.

— Не, няма нужда — побърза да каже Кейн. — Виж, вероятно мога да си ги доставя някъде в града…

— Няма проблем. Не искам да се охарчваш. Източният портал, след тридесет минути. — Екранът изгасна.

Кейн се намръщи, облече се и излезе.

Пътуването в планините беше тиха агония. Мордикай всъщност никога не беше използвал думата „глупав“, но Кейн знаеше, че си я мисли. Изпита облекчение, когато най-накрая стигнаха до хижата.

През пердетата се процеждаше светлина и когато стигнаха до вратата, Кейн чу силни, възбудени гласове. Явно алкохолът се лееше на воля тази вечер.

Мордикай посегна към дръжката на вратата, обърна се към Кейн и вдигна пръст пред устните си. Кейн се намръщи и кимна. Мордикай отвори и влязоха.

Стаята беше празна.

Кейн погледна Мордикай и преглътна въпроса си. Блекколарът кимна към дългата маса, на която бяха обядвали. Кейн мълчаливо отиде до нея, погледна отгоре, след това клекна и надзърна отдолу. Там бяха поставени пет касетофона и гърмяха с всичка сила.

Изправи се. Мордикай му кимна мълчаливо от вратата и Кейн отиде при него. Когато блекколарът го поведе през лабиринта затъмнени зали към стълбите, гласовете затихнаха. Двамата заслизаха под земята — поне петдесет метра, прецени Кейн — и стигнаха до слабо осветен коридор. В дъното имаше двойна врата, осветена от две малки крушки.

— Добре дошъл пак — неочаквано каза един глас зад тях. Кейн моментално се завъртя, зае стойка карате и се взря в мрака.

Гласът се засмя.

— Добри рефлекси. — Една висока, облечена в черно фигура се плъзна безшумно от една тъмна ниша в слабата светлина. Скайлър вдигна неотразяващите очила с облечената си в ръкавица ръка, усмихна се на Кейн и после погледна Мордикай.

Дребният мъж кимна към двойната врата и каза:

— Да влезем, Кейн.

Влязоха в широка, добре осветена стая… и Кейн спря смаян.

Стаята беше пълна с блекколари.

Нямаше грешка — имаше най-малко сто мъже, може би дори повече, всичките облечени в плътно прилепнали черни дрехи като на Скайлър. Повечето проверяваха съоръженията си или носеха кашони към дъното на стаята, където чакаха две големи монорелсови вагона; останалите бяха в последната фаза на обличане. Кейн още ги гледаше невярващо, когато чу друг глас.

— Съжалявам, но трябваше да ти изиграем номера с лекарствата, за да те върнем тук тайно. Колитата имат уши навсякъде.

Кейн се обърна и видя, че Мордикай е изчезнал. Почти не позна новодошлия, макар че той беше без шлем и очила.

— Лейт? — попита невярващо.

Лейт се усмихна.

— Така ми казват.

Кейн почти не можеше да повярва в промяната у Лейт. Брадата му беше добре подстригана и тя, и косата му бяха боядисани в тъмнокафяво. Още по-поразителна обаче беше изписаната на лицето му решителност. За първи път Кейн видя под сбръчканата кожа духа на блекколар и по гърба му премина неволна тръпка.