Тимъти Зан - Блекколар

Доно поклати глава.

— Съжалявам. Лепковски изгоря със своя щаб под Ню Карачи. Носиш ли това писмо?

— За нещастие нещата тръгнаха зле. — Кейн описа нападението на скривалището на Съпротивата и бягството си на Плинри. — Без необходимите документи не мога да вляза в архива на Плинри. Надявах се нелегалното движение тук да ми помогне.

— Хм. — Доно се замисли. — Прави ми впечатление, че внимателно избягваш да кажеш защо искаш да влезеш в архива. Какво толкова важно има там?

Кейн пое дълбоко дъх. Кулминацията на години подготовка, през които несигурното положение за свободата на Земята… беше му казвано достатъчно често колко важна е тайната. Но сега нямаше никакъв избор, освен да им каже.

— Там някъде — каза той и кимна към небето — е скрито голямо богатство. Пет звездни кораба клас „Нова“. Заредени с гориво, въоръжени и готови за полет.

Отново не последва никакъв шепот; но този път тишината се дължеше на смайване. Доно се окопити пръв.

— Шегуваш се — каза. Гласът му бе странно напрегнат.

Кейн тръсна глава.

— Съгласен съм, че звучи невъзможно. Ето как е станало. В първите години на войната ТДИ е произвеждала голям брой бойни кораби. В началото на 2424 на някой от върховното командване му дошла блестящата идея да скрие няколко напълно въоръжени бойни кораба в една от системите близко до фронта. Планът бил да се пуснат рикрилите да минат бързо — те бездруго са щели да го направят — и след това ние да изскочим с тази нападателна сила точно по средата на техните снабдителни курсове.

— Не би помогнало много — прекъсна го някой.

— Нищо не би помогнало — контрира Додс, който седеше до Лейт.

— Е, това никога няма да узнаем със сигурност — каза Кейн. — Петте кораба били доставени по разписание от специални минимални екипажи, които ги скрили и се върнали на Земята. Конвоят, който извозвал редовните екипажи, се натъкнал на рикрилска засада и бил напълно унищожен, макар да сме сигурни, че рикрилите така и не са разбрали какво са направили. Във всеки случай поради невероятно строгата тайна около проекта рапортът за инцидента не стигнал до точните хора, докато не станало твърде късно. Рикрилите били преминали и било почти невъзможно да се прекарат екипажи през фронта. Всички архиви на Земята били унищожени преди победата на рикрилите и всички, които знаели къде са скрити корабите, вече са мъртви, така че шепата офицери, които знаели за проекта, загубили надежда… допреди около седем години.

— И на Плинри има дубликат на архивите? — попита Скайлър.

Кейн кимна.

— Генерал Кратохвил открил един бивш контраадмирал, който се намирал на Плинри. Местоположението на корабите е скрито в обикновен, не военен документ в архивите. Той е със специален код, наложен върху думите на документа.

— Продължавай — подкани го Доно.

— Не. Останалата част трябва да остане секретна.

— Разбирам. — Доно се почеса по брадата. — Какви бяха плановете ти, след като получиш информацията?

— Първоначалният ми план беше да се върна на Земята все още като Алън Риензи. Предполагаше се Съпротивата да вербува всички стари космонавти, които могат да се намерят, да откраднат кораби и да се опитат да стигнат до скритите кораби „Нова“ преди рикрилите да разберат какво правят. Сега… — той вдигна неловко рамене — не съм сигурен какво ще правя.

— Като каза за Алън Риензи — смени темата Доно, — как успя да се маскираш като него?

— О, той наистина съществува… помощник на сенатор на ТДИ, син на семейство с връзки с правителството… всичко това е вярно. Очевидно доста си приличаме, за да мога да мина за него. Съпротивата го отвлече и промени личната му карта и компютърните банки да съответстват на отпечатъците от моите пръсти и картината на ретината.

— Това е невъзможно.

Спокойният тон на Хокинг не предизвика никакво възражение. Кейн все пак опита.

— Не зная как е било направено, но…

— Виж, Кейн, не можеш да бърникаш под пластмасовата покривка на една лична карта на коли. Видях твоята, а съм опитвал с други. А колкото до незабелязано влизане в компютър с лични карти, това е още по-голяма глупост.

— Е, очевидно е било направено. — Кейн усети, че го обзема гняв, и си наложи да го потисне. — Ако е невъзможно, нямаше да съм тук. Щяха да ме пипнат още на космодрума в Нова Женева.

— Успокойте се — намеси се Доно. — Вейл, Хевън… отведете Кейн в другата стая. Трябва ни време да обсъдим въпроса — обясни той на Кейн. — След малко ще ти съобщим решението си.