Тимъти Зан - Блекколар

— Да, не бива да хванеш пневмония или нещо по-лошо… колитата ще ни го удържат от пенсиите — сухо каза О’Хара.

— Хайде да отидем при Скайлър, Риензи — каза Додс. — Вие, момчета, по-добре побързайте — ще ни трябва месо преди един, ако изобщо ще обядваме.

— Нямай грижа за това — изръмжа Хокинг.

Неканени сълзи бликнаха от очите на Кейн, когато двамата с Додс тръгнаха към хижата. Той не погледна назад.

Тримата ловци не проговориха, докато не чуха как вратата на хижата се хлопна зад Додс и Кейн. Тогава Хокинг прибра сребърната звезда в торбичката на колана си и каза:

— Изглежда малко обезсърчен, нали?

— Може да е нарочно, разбира се — обади се Куон.

— Много добре го изигра според мен — каза О’Хара.

Хокинг вдигна рамене.

— Ще разберем следобед. Хайде да не говорим повече за това, нали Додс го отведе.

Тримата млъкнаха и се заслушаха. Сред цвърченето и жуженето в листата над тях Хокинг чу слаб шум от нокти на скуирк по кората на едно дърво. Погледна и видя съществото, когато то предпазливо се премести.

Хокинг посегна към пояса си — но не към торбичката със сребърни звезди. Вместо това пръстите му заровиха в една по-малка торбичка, скрита зад първата, и извадиха друга звезда. Тя също имаше осем върха, но с това приликата свършваше. Тази звезда беше два пъти по-малка, по-тежка, по-остра и черна. Вперил очи в скуирка, Хокинг се усмихна на наивността на Кейн, като си представи как мисли, че блекколарите използват за лов демонстрационен шурикен.

Звездата изфуча и се заби в тялото на скуирка още преди животното да може да реагира. Скуиркът падна между клоните и тежко тупна на земята. С едно плавно движение О’Хара също извади звезда и я запрати нагоре. Втори скуирк, застигнат по средата на скока си, падна наблизо.

— Фукня! — измърмори Хокинг и отиде да си вземе звездата и скуирка. О’Хара се усмихна и отиде да вземе своя.

— Аз ще ги занеса — предложи Куон. — По-добре е да са поне четири — днес хижата е пълна.

— Имаш ги — увери го Хокинг, направи знак на О’Хара и двамата навлязоха в гората.

Кейн наистина се изненада, че обедът беше готов малко след един. Храната беше добра — печеният скуирк му напомняше много на твърда скарида, — но той обърна само привидно внимание на месото. Истинското му внимание беше насочено към групата мъже, насядали около голямата дървена маса.

Присъстваха тридесет и един блекколари и всичките гордо носеха черно поло и пръстени с драконова глава. Само един освен Лейт имаше пръстен с червени очи, които бяха белег за комскуер: Трефър Доно, съсухреният старец на председателското място. Лейт, който седеше до Кейн, представи Доно като доайен или старши на блекколарите на Плинри. Дали титлата имаше някаква реална власт, Кейн не знаеше; но това вече беше почти без значение. Като гледаше лицата около себе си и слушаше разговорите, той разбираше, че тук няма никаква помощ за него. Блекколарите мразеха рикрилите и тяхното господство, в това той беше сигурен. Но беше достатъчно ясен и фактът, че всички са се примирили с това. Кейн със закъснение разбра, че не би трябвало да очаква нищо повече — рикрилите едва ли биха оставили блекколарите живи, ако не беше така. Но въпреки всичко това беше потресаващо разочарование.

Блекколарите, дори старите, очевидно не бяха от хората, които се бавят с храненето, и скоро чиниите бяха празни. Трефър Доно се изправи несръчно — подпираше се на патерица. Почука с ножа си по чинията си, докато разговорите не спряха, и вдигна чаша.

— Блекколари бойци, отново се събрахме — каза той малко завалено. — Нека посветим времето си тук на онези наши другари, които си отидоха преди нас, и дадем тържествено обещание тяхната жертва да не е напразна.

Всички вдигнаха чашите си и пиха. Кейн, съзнаващ ролята си на коли, не се докосна до своята. Лейт го бутна с лакът и каза:

— Виното е добро. Лично Тарди Спадафора го прави. Няма ли да го опиташ?

Кейн поклати глава.

— Съжалявам. Не трябваше да идвам… аз не съм един от вас. — Той погледна през масата към Мордикай. — Чух да казваш, че ще се върнеш в Капстоун довечера. Мога ли да пътувам с теб?

Мордикай впери очи в него.

— Ами… може.

Лейт го дръпна за ръкава.

— Виж, не си тръгвай днес. Ще изпуснеш състезанието с шурикен и нунчаку и…

— Съжалявам. — Кейн се изправи, изведнъж отвратен от целия този фарс. — Извинете ме, моля.

В стаята, определена му от Скайлър, Кейн започна да си събира дрехите и другите неща, които беше донесъл. Внезапно главата му се замая и той седна на пода. Няколко секунди се опитва да се пребори със замайването, но силите му изтичаха от него като пот. Когато разбра какво става, беше твърде късно да вика.