Тимъти Зан - Блекколар

— О, така ли? — Кейн се направи на изненадан. — Съжалявам, не исках да ви създавам неприятности. Просто търсех хора, с които да поговоря за книгата си. И можете ли да си представите? Бях поканен да говоря с цяла група блекколари.

Очите на Скайлър блеснаха с нещо като възмущение и Кейн разбра, че не се е издигнал в очите му. Но имаше вероятност Голуей да научи за поканата и Кейн предпочете да му каже доброволно преди да го попитат. По този въпрос не можеше да си позволи дори намек за интрига около себе си.

— Не съм сигурен, че е разумно — бавно каза Голуей. — Но по този въпрос можем да поговорим по-късно. Ако сте свършили тук, мога да ви откарам до Центъра; ако ли не, ще оставя моите хора да ви съпроводят.

— Готов съм да тръгвам. — Кейн стана и кимна на седналите блекколари. — Беше ми приятно да се запозная с вас. Ще се видим.

— Довиждане засега — каза Лейт и махна с ръка. Скайлър гледаше в масата и не каза нищо.

— Не мисля, че трябва да отидете с тях — каза Голуей на Кейн, когато колата на сигурността се отправи обратно към сивата стена.

— Защо? Това е просто среща на стари бойци — бойни другари, които се събират да си спомнят за миналото.

— Това не са обикновени войници обаче. Това са блекколари.

Кейн вдигна рамене.

— Това е било преди трийсет години. Сигурно вече не са опасни. Иначе отдавна бихте ги затворили, нали?

Голуей се намръщи. Кейн разбра, че е отишъл твърде далече, и малко омекна.

— Вижте, вече проиграх шанса си да използвам архивите тук. Това може да е последната ми възможност да постигна нещо при това пътуване. Нищо няма да ми стане… наистина.

Голуей гледаше пред себе си и мълчеше. След това кимна рязко.

— Добре. Във всеки случай нямам никакво право да ви спирам.

Кейн се облегна назад, потисна усмивката си и каза скромно:

— Благодаря ви, префект.

На бюрото на Голуей имаше десетина доклада — мълчаливо свидетелство, че работата му изостава. Той се облегна в стола си и нетърпеливо запремята в ръце писалката си, загледан в и през папката със заповеди. Къде, по дяволите, беше Рагузин с рапорта?

На вратата се почука.

— Влез — извика Голуей.

Вратата се отвори и младият офицер от сигурността влезе. Носеше касета и няколко листа.

— Донесох материалите, които искахте, префект.

Голуей кимна.

— Дай ми ги.

Рагузин сложи касетата и половината от листата на бюрото и седна срещу Голуей.

— Доколкото можем да кажем, засега всичко изглежда нормално. Предложението за избирането на блекколарите е на Скайлър, не на Лейт, макар че идеята да поканят Риензи е негова. Не е имало възможност за споразумение между двамата.

— Освен ако не са знаели, че Риензи е тук, и не са планирали всичко.

— Изглежда малко вероятно — възрази Рагузин.

— Вярно — призна Голуей и се замисли за момент. — А какво ще кажеш за сигнали, дадени с ръка? Някаква възможност Лейт да е дал знак на Скайлър?

— Хм… — Рагузин се намръщи. — Не зная.

— Да видим. — Голуей взе касетата и я пъхна в интеркома. Рагузин беше маркирал частта, започваща с влизането на Риензи в бара. Голуей я пусна два пъти; гледаше внимателно. — Ха! — изръмжа той. — Виждаш ли? Лявата ръка на Лейт е под масата, докато Скайлър се изкачва! Камерата не може да я хване, но се обзалагам, че Скайлър може да я види.

Рагузин вдигна рамене.

— С цялото ми уважение, сър, но мисля, че отдавате прекалено голямо значение на това. Откакто войната свърши, блекколарите се събират два или три пъти годишно в тази порутена хижа. Наблюдаваме ги от петнадесет години, без да ги уловим в нещо. Какво ви тревожи толкова точно сега?

Голуей поклати глава. Не можеше да обясни предчувствията си на помощника си повече, отколкото можеше да обясни защо Алън Риензи му се вижда подозрителен.

— Факт е, че те нарушават стила си — каза той. — Никога досега не са канили външни хора в хижата; със сигурност не и човек от правителството.

— Извинете ме, префект, но това не е съвсем вярно. Спомняте ли си как преди шест години Скайлър и двама други се опитаха да привлекат безработни младежи, които се интересуваха от бойни изкуства? Тогава двадесетима от най-добрите ни студенти се събраха в хижата.

— О, да! Бях забравил. — Голуей се намръщи. — Доколкото си спомням, малко след това групата се разпадна поради липса на интерес, нали?

— Така че не е без прецедент — каза Рагузин. — Освен това именно Лейт покани Риензи. Кой може да каже какво замисля?

— Лейт. Да. — Голуей отново запремята в ръце писалката. — Всъщност какво знаем за него?