Тимъти Зан - Блекколар

— Променили сте се — успя да каже той. — Подмладили сте се с поне петнайсет години.

Лейт пак се усмихна; очите му не се откъсваха от лицето на Кейн.

— По-голямата част от тези години беше повърхностна. Идунайнът в малки дози прави чудеса с мускулите и костите.

— Значи сте взимали идунайн? Надявах се да го правите, но имах някои съмнения…

— Заради моята грохналост?

Кейн кимна и каза:

— Добър номер. — Огледа стаята. — Значи всичко това е номер? Не мога да повярвам, че сте успели да излъжете всички толкова дълго.

— Тридесет години. — Лейт се огледа с усмивка, после продължи делово: — Ела да се приготвиш. Намерихме бронекостюм, който ще ти стане.

И поведе Кейн към редица заключени шкафчета.

— Къде сме? — попита Кейн, когато минаха покрай един жужащ антибръмбар — един от петте или шестте, които видя в стаята.

— В старата спирка на метрото под „Хамнър“ — отговори Лейт. — Не се използва от края на войната. Започнахме да пренасяме тук съоръженията си преди пет години, след като колитата престанаха да следят всеки наш ход. Връзката с Капстоун е все още добра и имаме собствено захранване на тези два вагона.

Спряха пред едно отворено шкафче и по нареждане на Лейт Кейн започна да се съблича.

— Надявам се тези неща наистина да са така добри, както ги хвалят — каза той и погледна несигурно бронекостюма на Лейт.

— Добри са — увери го Лейт, когато Кейн почна да облича бельото си, което беше като гащеризон. — Това спира повечето неексплозивни пистолетни куршуми, включително и някои, които ще те отхвърлят цял метър назад само с удара си. Втвърдява се при такъв вид удар, между другото, и го разнася. Един директен удар от противоброневи лазерен лъч ще премине, но обикновените оръжия за жива сила просто ще свалят горния слой.

— Значи вторите изстрели преминават?

— Средно на стрелец се пада само по един — спокойно каза Лейт.

Кейн преглътна.

— О!

— Разбери, че това не е броня от средновековието — продължи Лейт. — При ръкопашен бой всичко зависи от теб. Ударите и ритниците са твърде бавни, та бронята да се втвърди.

Страхотно!

— Благодаря за предупреждението.

Лейт очевидно усети нещо в тона му и каза малко язвително:

— Трябва да се смяташ за щастливец, че можахме да ти намерим това снаряжение. Много момчета, които ще влязат в боя довечера, няма да имат нищо освен обикновени черни дрехи.

— Защо?

— Защото повечето от момчетата са просто това: момчета. Привлякохме ги в курсовете по бойни изкуства преди няколко години… всъщност под носа на Голуей. Оттогава тренират с нас.

В гласа на стария блекколар имаше нещо, което накара Кейн да спре да закопчава гащеризона.

— Много е гадно, нали? — попита той. — Не мисля, че бих го приел.

— Мнозина от нас също — отвърна Лейт. — Точно затова партизанската война продължава толкова дълго. Момчетата няма да се откажат да се бият.

— Докато вие знаете кога да спрете.

За секунда Кейн помисли, че е преминал някаква фина граница. Но гневът само трепна по лицето на Лейт, без да остане там.

— Не сме спрели. Просто сменихме тактиката. Онези от нас, които можаха. — Той въздъхна, а може би изпръхтя. — Нека ти разкажа една история.

— Преди седемстотин години в старата Япония на Земята имало един самурай, Кира, който надхитрил един враг да посрами сам себе си — почна Лейт. — Врагът, Асано, се самоубил — обичайна реакция в такъв случай в тази култура. Четиридесет и седемте самураи бойци на Асано трябвало да последват неговия пример, но вместо това те напуснали обществото. Изгубили жените си, семействата и приятелите си и всички ги презирали. Естествено Кира решил, че те са безопасни. И тогава, една зимна сутрин, всичките четиридесет и седем неочаквано се появили в двореца на Кира. Победили охраната, хванали Кира и го убили. И едва тогава изпълнили своя дълг и се самоубили.

Той замълча. Кейн не знаеше какво да каже и се съсредоточи върху обличането. С изключение на странния материал костюмът беше със стандартна военна кройка със зашити в предмишниците и на прасците калъфи за ножове и квадратни джобове на всяко бедро и под токата на колана. Всичките бяха празни — факт, който той намери за малко странен.

— Как го чувстваш? — попита Лейт.

Кейн направи няколко крачки и опита серия от карате удари и ритници. Гъвкавата броня беше невероятно еластична.

— Чудесно — докладва той.

— Добре. Вземи ръкавиците, бойните очила, качулката и дрехите, с които дойде, и да тръгваме.