Тимъти Зан - Блекколар

— Защо рикрилите не са ги поправили?

Лейт вдигна рамене.

— Защо да ги поправят? Прилича на случайно остаряване, а и останалите сензори ще засекат всяка стълба или крадец. Но ако знаеш къде да вървиш, можеш да прехвърлиш стената, без алармата да се задейства.

Таксито пристигна и четиримата се качиха.

— Накъде? — попита Кейн, сложил ръка върху картата.

— На сто метра покрай сградата на архивите — каза Лейт. — Искам да огледам.

Кейн докосна картата и таксито потегли по празната улица.

Въздухът в клуб „Апекс“ беше наситен с влажен пушек от пръчки хаста, смесен с миризмата на евтина бира и чипс. Седнал сам на една маса близко до ниската сцена, Сам Дърбин огледа помещението и се опита да прецени настроението на близо двестате тийнейджъри, натъпкани в клуба. Гневни — реши той. Слухът за нова правителствена схема за създаване на работни места беше опроверган преди по-малко от час и загубата на тази макар и слаба надежда действаше лошо на предимно безработните млади посетители. Осветителят беше усетил настроението и светлинните схеми клоняха силно към червено — светлината им беше нервна, дори дразнеща. Когато тълпата беше такава, следваше стандартната схема: много бира, тъй като младежите щяха да се опитат да се напият; много музика, за да танцуват, та да преодолеят разочарованието си; и накрая вцепенени и без пукната пара щяха да се потътрят към къщи. Можеше да има и сбивания, но по-далеч от това никога не се стигаше. Високи продажби и минимален риск — малко видове бизнес толкова близко до омразната стена можеха да имат такъв успех. Нищо чудно, че ръководството поощряваше гневните тълпи.

Тази вечер обаче щеше да е различно.

На сцената групата дръпна първата струна — остър дисонанс, който показа на Дърбин, че музикантите също са усетили настроението на тълпата. Дърбин отпи от бирата си и погледна крадешком часовника си. Четири песни, може би пет — и щеше да стане време.

Дори в полунощ няколко от прозорците на сградата на архивите светеха. Притиснат до стената от другата страна на улицата, Кейн гледаше четириетажната постройка и се чудеше колко души има в нея. Това не беше регистрирано навремето, но коментарът на Лейт по време на пътуването с таксито, че това място се охранява от друга аларма с индукционно поле, означаваше, че те ще влязат практически невъоръжени. Трима от блекколарите държаха нунчаку, а Хокинг и прашка и торбичка камъни. Това беше то. Един боец с лазер можеше да покоси и четиримата. Кейн се потеше под гъвкавите доспехи и се чудеше дали все още има време да се откажат от операцията.

Тримата блекколари спряха да си шепнат и Лейт посочи на Кейн задния ъгъл на сградата на архивите.

— Това изглежда най-доброто място — встрани от пътя и никакви светлини. Ще пресечем един по един… ти си трети. До стената ще почувстваш изтръпване, но не му обръщай внимание.

Без да чака потвърждение, Лейт погледна в двете посоки на улицата и тръгна. Хокинг беше следващият; и след това беше ред на Кейн. Той затича с всичка сила, като се стараеше да пази тишина, но изглежда, му трябваше два пъти повече време, отколкото на другите. Стигна до ъгъла и видя Лейт вече на два метра нагоре по стената — хващаше се за тухлите с помощта на пластмасови куки. Когато дойде и Мордикай, Лейт вече внимателно пробваше прозореца на втория етаж.

Очевидно беше затворен — Лейт го остави и бавно се придвижи до следващия прозорец. Там имаше късмет и за няколко секунди го отвори. Изчезна вътре и почти веднага се появи и даде на другите сигнал с ръка. Като потупа Кейн по рамото, Хокинг се притисна до тухлите и събра ръце на столче. Кейн стъпи с единия крак, оттласна се от земята с другия и се хвана за стената, докато Хокинг се премести нагоре. Изтръпването беше най-силно точно до сградата и ръцете на Кейн бяха малко вдървени, но все пак стигна до перваза. Лейт го хвана за ръката и му помогна да се прехвърли през прозореца. Кейн бързо се изправи и се обърна да помогне на следващия. Две ръце — на Мордикай — вече хващаха перваза; Кейн подаде глава навън и видя, че Хокинг буквално се катери по дребния Мордикай. След миг стигна прозореца и влезе без чужда помощ. Мордикай го последва и затвори.

Лейт беше в другия край на стаята и слушаше на вратата. Когато Кейн и другите отидоха при него, той я открехна. Нахлу приглушена светлина. Лейт погледна в двете посоки и след това отвори вратата достатъчно, за да се промъкне навън. Другите го последваха в мъждиво осветения коридор.