Тимъти Зан - Блекколар

Вдървен, Кейн пресече залата. Четирима повалени мъже… а Мордикай дори не беше извадил нунчакуто.

Примигвайки срещу светлината, Кейн се вгледа в няколкото редици лавици, високи до тавана. Имаше стотици контейнери с ленти.

— Бива си го този архив — изсумтя Лейт.

— Тук е всичко за този сектор, откакто съществува ТДИ — каза Кейн и заразглежда табелките.

След минути бяха готови и тръгнаха по коридора. Когато стигнаха до асансьора, Кейн погледна крадешком Лейт. Изражението на стария блекколар — онова, което успя да види под бойната качулка и защитните очила — не беше на човек, който си е изпълнил задачата. Кейн потрепери, но не го попита нищо. Каквото и да планираше Лейт, щеше да го научи много скоро.

Куфарчето беше точно там, където Лейт беше казал, че ще го остави. Приведен в относителната тъмнина, Скайлър бързо го изпразваше, като следеше с едно око улицата. Слабото бръмчене на приближаваща се кола вероятно беше доказателство, че Браун и Питман са успели. Точно когато Скайлър затвори куфарчето, колата се показа на ъгъла, продължи по улицата, след това направи обратен завой и спря. Секунди по-късно тръгна отново — със Скайлър в нея.

— Някакъв проблем? — попита блекколарът, докато вадеше ножове, звезди за хвърляне и една късовълнова радиостанция.

Уди Питман, който шофираше, поклати глава.

— Никакъв. Браун го отключи за половин минута.

Скайлър кимна. Не беше много въодушевен от това да вземат двама нови за нападение в крепостта на колитата… но щом трябваше да се направи, Питман и Стиф Браун бяха най-добрите за тази работа. Особено Питман: двадесет и две годишен, с пет години тайно бойно обучение, той притежаваше бързината на младостта и беше започнал да развива пресметливост, което го правеше добър боец. Браун, три години по-млад, притежаваше същите качества, макар недостатъчно развити. За стотен път Скайлър искаше да бяха имали малко блекколар дрога, когато планетата беше завладяна. Без нея никой от младите бойци на Плинри не можеше да придобие свръхбързите рефлекси на блекколар. Все пак… Скайлър изучаваше лицето на Питман с крайчеца на окото си. Бдителен, решителен, и мъничко страх — знак за предпазливост. Блекколар или не, един ден момчето щеше да стане добър боец.

Повечето от светлините в прозорците на отдела за планетарна сигурност бяха на първия етаж: нощната смяна на тези пазители на рикрилските интереси. Най-опасното място в целия град за един блекколар, но той поне можеше да използва ножовете си за хвърляне и други оръжия. При непрекъснатото влизане и излизане през всички часове на денонощието на въоръжени хора от сигурността алармата с индукционно поле беше непрактична. Задачата на Лейт беше потенциално малко по-рискова и Скайлър за момент се зачуди как ли се справя неговият приятел.

Питман спря колата срещу сградата на сигурността и двамата със Скайлър слязоха. Браун пое волана и продължи по улицата. Питман изчезна в сянката на входа, за да заеме поста си на охранител. Скайлър опипа ножовете в калъфите на предмишниците и колана си и пресече улицата.

Предната стена предвидливо беше направена с много прозорци. Скайлър застана отстрани и надникна вътре. Широко остъклено фоайе водеше в по-голямо помещение, в което имаше рецепция. Един човек от сигурността безделничеше до бюрото — премяташе в ръцете си джобно ножче; двама други, облегнати на стената, го наблюдаваха и си бъбреха. Бяха въоръжени. Човекът до бюрото сигурно също беше въоръжен. Първата цел щеше да е онзи, който беше до алармените бутони. С другите двама трябваше да се справи преди да извадят оръжието си. Хванал нунчаку в лявата си ръка и нож в дясната, Скайлър блъсна външната врата, прекоси фоайето на две крачки и спря в приемната зона.

Те замръзнаха от изненада и останаха замръзнали достатъчно дълго, така че Скайлър реши да се направи на милостив.

— Никой да не мърда — заповяда той хладно… и магията, която ги бе вцепенила, се спука като сапунен мехур.

Мъжът до бюрото се хвърли към контролните бутони и падна от удара на дръжката на ножа на Скайлър между очите. Другите двама — тъпи любители — посегнаха към кобурите си, но нунчаку прелетя във въздуха и ги удари по челата. Единият моментално падна; другият, макар и зашеметен, остана на крака и Скайлър го довърши с удар зад ухото.

Наострил слух за звукова аларма, Скайлър прибра оръжията си и провери падналите стражи. Двамата бяха в безсъзнание. Третият — човекът до бюрото — си беше заминал.