Тимъти Зан - Блекколар

— Хайде. Тръгваме.

— Не! — Едрият мъж извади ръка изпод масата — стискаше един от лазерите на повалените стражи.

Скайлър реагира моментално — скочи и се превъртя по-бързо, отколкото оръжието на другия можеше да стреля. Ножът му изсвистя във въздуха още преди да стъпи на краката си и в следващия миг лазерът летеше в стаята, тъй като неговият доскорошен собственик стискаше ръката си, където дръжката най-вероятно бе счупила една-две костици.

— Казах, че тръгваме, по дяволите! — извика Скайлър и в гласа му прозвуча стомана.

Ужасени, заложниците се изправиха. Скайлър ги подкара по коридора към приемната зона като доволно овчарско куче.

Питман беше клекнал до бюрото и наблюдаваше предната врата.

— Браун току-що пристигна с един пикап — докладва той.

— Добре. Ще ги изпратя. След тях заминаваме ние с другата кола.

— Но ние не можем да излезем от Центъра — възрази механично един от заложниците, ужасените му очи бяха втренчени в мъртвия рик. — Стражите при портала…

— Скоро ще се махнат оттам — каза Скайлър. — Изглежда чисто… да вървим.

Браун очевидно беше взел пикапа от паркинга на охранителната служба — изолираната кабина на водача беше проектирана с идея за транспортиране на затворник. Скайлър натовари заложниците, даде на Браун последни нареждания и когато пикапът потегли към южния портал на Центъра, тръгна към автомобила, с който бяха дошли.

Питман тъкмо се качваше на мястото на водача.

— Премести се, Питман. Аз ще карам — каза Скайлър.

— Мога да карам, сър.

— Сложно е с нарязани ръце. Премести се.

Младежът се подчини и Скайлър подкара на юг. Докато шофираше, от време на време поглеждаше Питман. Забеляза, че младежът изпитва известна трудност с превързването. „Няма значение колко реалистична е симулацията по време на обучение — каза си Скайлър. — Истинският бой винаги е различен“.

— Свърши добра работа — каза той, нарушавайки тишината.

— Благодаря, сър. Съжалявам, че не улучих главата на рика с нунчакуто.

— Не се притеснявай. Трудно е да се повярва колко бързо могат да се движат те. Между другото, беше адски тъп номер — да се престориш, че падаш. Според всички правила трябваше да умреш там.

Питман вдигна рамене.

— Видях, че идвате с нож в ръка. Реших, че ще можете да се прицелите по-добре, ако мога да накарам рика да остане неподвижен за секунда. Заслужаваше си риска.

— И освен това не си искал да ударя теб с ножа.

— Реших, че не би ви харесало.

— Оценявам съобразителността ти. Но никога не го прави пак. Наведи се, отмести се наляво или надясно, прескочи над тоя кучи син, ако трябва, но никога не лягай пред един рик. Разбра ли?

— Да, сър.

Скай потупа момчето по рамото.

— В края на краищата — каза той с по-мек тон — не искам да те изгубя сега, след всичките часове подготовка.

С ръката си почувства как напрежението се оттича от мускулите на Питман.

— Да, сър. Ще се опитам да опазя тази инвестиция.

В тъмнината Скайлър се усмихна. Да, това момче щеше да стане страхотен боец някой ден.

Настойчивият звън на телефона до леглото събуди префект Голуей от дълбок сън. Той се пресегна, изключи монитора и вдигна слушалката.

— Голуей — каза той и се прозя.

— Префект, тук е сержант Грейциан. Наблюдавам Алън Риензи. Съжалявам, че ви будя, но току-що забелязах нещо, което може да е важно.

— Продължавай — каза Голуей и разтри очи.

— Риензи остави хапчетата си във вилата и трябваше да го върнат там, за да ги вземе. Получих рапортите от източния портал за заминаването и връщането му и… озадачен съм от допълнителното куфарче, с което се върна.

Голуей изведнъж се разсъни напълно.

— Допълнително куфарче? Претърсено ли е?

— Не, сър. И още нещо: Риензи мина през източния портал преди почти петдесет минути, но няма рапорт да е пристигнал в хотела си. И нищо не пристига по бръмбарите в дрехите му, освен звуци като от уличен шум.

— Свържи се с главното командно табло и го накарай да изтегли записите от таксито от последния час.

— Слушам, сър. — Продължителна пауза. — Странно. Никой не отговаря.

По гърба на Голуей пробягаха тръпки.

— Иди и разбери какво е станало. Вземи още двама души.

— Сър, той вероятно…

— Действай, сержант. И веднага ми се обади…

Затвори телефона. Маргарите спеше дълбоко. Дрехите му бяха метнати на един стол и той се облече максимално бързо. Тъкмо си обуваше обувките, когато Грейциан позвъни отново.