Тимъти Зан - Блекколар

Корабът зави и се насочи към него. Легнал по гръб на хълма, старият блекколар замръзна, стиснал здраво тръбата под едната си ръка. Нямаше шанс да не го открият — светлината от горящите дървета над него се отразяваше ясно от полуизпарената му броня. Единствената му надежда беше да се преструва на умрял и да ги привлече достатъчно близко за един последен изстрел.

Корабът идваше към него; не бавно, но не и със съкрушителното ускорение на пикирането. Доно чакаше, спрял да диша… и накрая прецени, че корабът е достатъчно близко. Лявата му ръка натисна конвулсивно спусъка и ракетата излетя, газовете изгориха дясната му ръка и целия хълбок и той ахна от болка. Но преди да умре има удоволствието да види как опашката на патрулния кораб лумна в синьо-бял пламък.

Беше почти мъртъв, когато корабът се разби в земята до него.

Калта на космодрума беше студена, а нискостеблените дървета не правеха нищо да спрат лекия северен вятър. Джеймс Новак не забелязваше стихията; лежеше на пет метра от външната ограда и вниманието му беше съсредоточено върху оскъдните светлини на сградите. Наблюдаваше ги от половин час и напрегнато очакваше сигнал, че силата на блекколарите е забелязана. Но очевидно тяхното преднамерено бавно пълзене не беше задействало детекторите за движение на колите. Сега между тях и засенчените неясни корсари бе само оградата и нейните защити.

За момент Новак се съсредоточи върху самата ограда. За разлика от защитната стена на Центъра, тази бариера беше построена от рикрилите по техни военни спецификации. Освен сензорите за движение, вградени в почти неразрушима мрежа, имаше детектори за метал и радиация, предназначени да откриват тежко оборудване и да помагат за насочване на противовъздушните лазери, монтирани на кулата на космодрума. За спиране на живата сила имаше мини, възпламенявани или от натиск, или от сензори на оградата. Не беше чудно, че оградата никога не беше атакувана.

Сега всичко това щеше да стане древна история. Само преди минути патрулните кораби бяха излетели като нечий голям брат да уреди разпрата, предизвикана от някой побойник. Вече трябваше да са над Капстоун…

Той видя първия блясък с крайчеца на окото си и погледна навреме, за да види втория и третия. Обърна се пак към сградите на космодрума и се опита да прецени подходящия момент. Патрулните кораби сигурно бяха достатъчно заети и нямаше да се върнат скоро. Поне не всичките.

В казармите неочаквано светна.

Новак не чака. Посегна вляво и натисна спусъка на късото, приличащо на минохвъргачка оръдие, което преди двадесет минути грижливо беше разположил в калта. Обикновените стълби бяха безполезни близко до оградата — или бяха много големи и задействаха сензорите за движение, или беше необходимо твърде много време за нагласяване. Обаче…

Със съскане на компресиран въздух една телескопична полутвърда тръба се изви като змия от цевта на минохвъргачката и прелетя на два метра над оградата. Още преди дъгата да докосне земята, от нея започна да тече бяла течност — и от предния й отвор, и през перфорацията на самия маркуч. Течността бързо се втвърди и за секунди се оформи широк половин метър мост. Новак бързо започна да се изкачва.

Три мини се взривиха една подир друга, когато мина над тях, но почти не повредиха моста — жилавата пяна ги забави до енергии, които гъвкавата броня можеше да понесе с лекота. Вляво чу подобни експлозии, когато Куон и Хевън също поведоха групите си през оградата.

Лазерите на кулата очевидно не бяха в режим на автоматичен огън по нарушители, които проникват по земя — една система, реши Новак, за която колитата скоро щяха да съжаляват — и той стигна оттатък, без да стрелят по него. Групата му — двадесет души — го последва: дванадесет младоци и осем блекколари. Новак приклекна до моста и изчака всички да преминат.

— Готови ли сте? — прошепна той.

— Рикрили! — изсъска някой и посочи.

Новак вече беше забелязал извънземните да изскачат от казармите.

— Няма проблем — каза уверено той, макар че устата му беше пресъхнала. — Напред.

Разпръснаха се като ветрило в тъмнината — блекколарите бяха начело да пресекат пътя на наближаващите извънземни, а младоците се пръснаха между паркираните корсари. Рикрилите бяха видели, че аварийните светлини са изгаснали — точните стрелци на Хевън се бяха погрижили за това — и сигурно бяха разбрали, че се извършва голямо нападение. Новак преглътна тежко, когато се смеси със заелите позиция бойци — те нямаха практика и бяха лесно уязвими. Пред тях, на осветената от звездите площ, между корсарите и казармите на рикрилите вече се водеше едностранна битка — скритите блекколари поваляха един по един приближаващите извънземни с прашки и звезди за хвърляне. Само отделни блясъци лазерна светлина осветяваха сцената — извънземните явно не искаха да рискуват да повредят корабите си.