Тимъти Зан - Блекколар

Тази фаза завърши бързо и оцелелите рикрили стигнаха сенките около корабите. Приклекнал под един от изтребителите, Новак разбра, че го чака ужасна игра на криеница. Извънземните бяха разбрали, че стрелбата с лазер означава бърза смърт, и бяха приели ръкопашния бой, като разчитаха на късите си мечове и свръхчовешката си бързина. Беше рискована игра и за двете страни: рикрилите имаха числено превъзходство, но колкото повече забавяха очевидната си маневра да излетят с някой кораб, толкова по-добри бяха шансовете на блекколарите. Новак пъхна облечения си в ръкавица показалец под десния си ръкав и предаде съобщение: „Рикрилите на земята; побързай с главната цел.“

Отговорът беше кратка вихрушка от кодирани бойни заповеди, тъй като Куон и Хевън бяха преместили част от силите си да му помогнат. С малко късмет рикрилите щяха да бъдат обкръжени преди да са го разбрали…

Леко шумолене беше единственото предупреждение. Новак подскочи и се претърколи, но не достатъчно бързо — един широк меч изсвистя и го удари по лявата ръка. Той я извъртя бързо, та острието да се плъзне по ръкава от гъвкава броня, но все пак го заболя като от удар с тухла. Докато се търкаляше, извади нунчакуто си и замахна слепешката, за да задържи нападателя надалеч. Контраатаката беше несръчна и рикът лесно я избегна и нападна, но очевидно подцени рефлексите на блекколара. Новак избегна острието на милиметри, направи две крачки назад и извади от калъфа на лявата си ръка дълъг нож.

Рикът се хвърли върху него — сечеше мълчаливо с бързина и сръчност. Потен под гъвкавата броня, Новак продължи да се защитава — отблъскваше атаките с ножа и нунчакуто. Лявата ръка го болеше страхотно. Теоретично мечът не можеше да проникне през гъвкавата броня, но ударите бяха достатъчно силни, за да счупят кости, ако попаднеха както трябва. А ако рикът го осакатеше… е, тогава спокойно можеше да го удуши.

Новак преглътна. Сега беше между два реда кораби, изложен на слабата светлина от далечните сгради. Намираше се в лоша позиция — не само беше изложен на атака, но рикът можеше да го изтласка към другите извънземни. Той отчаяно се опита да премине в нападение… но извънземният също беше трениран боец. Бавно, но неотклонно Новак губеше почва.

И тогава, като дар от небето, в китката му постъпи ясен сигнал: „Сниши се; две секунди.“

Сърцето на Новак трепна. Той стисна ножа си с нова ярост, приклекна… и с рев от опашките на корсарите изригна пламък.

За момент рикът замръзна, стреснат от неочакваните експлозии. Но Новак беше готов и хвърли ножа си към лицето на извънземния. Рикът се наведе, вдигна автоматично меча си… и Новак замахна с нунчакуто с всичка сила.

Чу се глух пукот на кост и извънземният залитна, загубил равновесие. Новак продължи атаката — заудря го по главата и тялото с всички сили. Удряше отново и отново; и дори когато рикът падна неподвижен на земята, продължи да го удря още няколко секунди преди да се сети да спре.

Пое ужасен дъх. За малко… съвсем за малко да загине. И все пак, странно, неочаквано почувства нова увереност в себе си. Беше минало много време, откакто бе воювал истински, но пък беше направил всичко както трябва… и при това срещу рик.

Лазерна светлина изригна до него и още докато измъкваше звездата за хвърляне, той вече знаеше какво става. Рикрилите, стреснати от взривовете, бяха решили да използват лазерите, за да постигнат надмощие.

Някой изпищя, но докато най-близкият рик насочваше оръжието си към нова цел, падна — звездата на Новак се заби във врата му. По-далеч Новак видя отблясъците на други лазери. Прибра нунчакуто, извади още две звезди и като се придържаше в сенките, тихо тръгна напред. Огневата мощ, рикрилите щяха скоро да го научат, имаше само ограничено приложение срещу блекколарите.

След двадесет минути всичко беше свършило.

Космодрумът беше тих. Лейт изчака половин час и чак тогава разреши на Хокинг да мине с таксито през портала. През стъклото Кейн видя двама или трима блекколари да се спотайват в сенките; никакви униформи на силите за сигурност не се виждаха никъде.

— Целия космодрум ли сте завзели? — попита той невярващо.

— Сега ще разберем — каза Лейт. — Хокинг… онзи там прилича на Куон.

Беше наистина едрият блекколар — перчеше се с един завладян лазер. Той излезе напред, когато таксито спря пред него.

— Докладвай — каза Лейт.

— Кулата и по-голямата част от космодрума са наши. Има още малко рикрили в казармите, но са приклещени. Ако се наложи, можем да ги изпечем с противосамолетни лазери или дори да съборим зданието върху тях — Новак го огледа и каза, че може да стане с пет средно големи бомби, хвърлени върху ключови точки.