Тимъти Зан - Блекколар

И три звезди се забиха в изгнилия дънер на равни разстояния една от друга.

Аржентианците мигновено се обърнаха… или по-скоро се опитаха, защото в следващия миг Лейт и неговите другари им бяха взели оръжията. И бяха хванали здраво „освободителите“ си.

— Извини ме за малко грубото доказателство — тихо каза Лейт. Държеше пушката на жената в една ръка; с другата държеше леко китката й — леко наглед, което по някакъв начин не й позволяваше да мърда. — Но ние не носим лични карти.

— Това не доказва нищо — подхвърли един аржентианец, като се мъчеше безуспешно да се отърве от Куон, който го държеше на колене. Техните рад хвърлиха тези неща да ни стреснат… скочиха върху нас, докато бяхме с гръб към тях.

— Ти може и да си бил с гръб. — Изненадващо, но гласът на жената не прозвуча гневно. — Аз не бях. А тези неща са шурикени — оръжия на блекколарите. — Тя кимна към гората и каза на Лейт: — Убеди ме. Ще повикаш ли твоите ради да се присъединят към групата?

— Разбира се — каза Лейт, пусна ръката й и й подаде пушката. — Какво е ради?

— Твоите приятели — каза тя, взе оръжието и като докосна нещо, което вероятно беше предпазител, го преметна през рамо. — Момчетата, които ти помогнаха.

Лейт подаде сигнала „всичко е чисто“ и с хрущенето на сухи листа Кейн и петимата скрити блекколари излязоха на просеката. Кейн съжали, че не може да види израженията под мрежестите маски — в бойно облекло блекколарите бяха внушителна гледка…

— Мислех, че си довел цяла тълпа — каза жената и ги погледна. — Това ли сте?

— Имаме и един съгледвач на края на гората — каза Скайлър.

— Добре. Колите не могат да вземат всичките; някои ще трябва да ходят пеша. — Тя кимна към тримата си другари, които, за разлика от нея, все още държаха оръжията си готови. — Ти можеш да отведеш тези четиримата направо през гората, в къщата. Ние ще откараме останалите и багажа им с колите.

— Но, Ли, ние все още не знаем кои са те — възрази един от аржентианците и посочи с оръжието си Вейл.

— Те са блекколари … което означава, че са на наша страна — търпеливо обясни тя. — Така че тръгвайте. И си сложи пушката на рамо преди пак да ти я вземат.

Мъжът изсумтя, но тръгна, последван от шестимата. Жената кимна на Скайлър и каза:

— Да тръгваме.

„Къщата“, в която ги отведоха, си беше просто барака сред още три-четири бараки. Срещу тях, в гората, имаше триетажна каменна къща и голям гараж. Една скрита врата в бараката обаче водеше до тунел, който излизаше в голямата къща. Минаха през него и влязоха в добре обзаведен подземен етаж. Вътре имаше две овехтели кушетки, няколко стола, наредени покрай стените, и дори микровълнова фурна и много пакети стерилно опакована храна. По-малко битово изглеждаше един бръмчащ антибръмбар, поставен до телефона. Два други тунела и може би трети, зад вратата, тръгваха от другите стени.

— Чувствайте се като у дома си, господа — каза жената. Беше свалила мрежестата си маска и Кейн можа да види лицето й.

Разочарова се. От гласа й беше очаквал да е хубава — красива, с предвещаващи буря очи патриотка с младежки фантазии. Вместо това тя имаше най-обикновени черти. Светлокафявата й коса, късо подстригана, за да е лесна за поддържане, с нищо не помагаше да се смекчи квадратното й лице, а виолетовите й очи изглеждаха повече уморени, отколкото яростни. Кейн се почувства измамен — и веднага се засрами от реакцията си.

— Предполагам, че трябва да се представим — каза Скайлър. — Аз съм Рейф Скайлър; това са Мордикай, Алън Кейн, Кели О’Хара…

Тя кимаше на всеки, докато Скайлър ги представяше.

— Аз се казвам Лиана Роуд — каза тя, когато Скайлър свърши. — И повече или по-малко отговарям за тази бойна група на Радикс.

— Радикс има ли централно ръководство? — попита Хокинг.

— Да. Главната квартира е в Каларанд. Столицата на Аржент. Имаме обезопасена телефонна връзка с тях, но не обичам да я използвам. Ако искаш да напишеш нещо за задачата си, ще го кодирам и ще го изпратим по куриер.

— Чудесно. — Скайлър кимна.

Двамата аржентианци, които бяха останали да скрият колите, влязоха, докато Скайлър и Хокинг пишеха бележката, и Лиана дръпна единия настрана. След кратък разговор той кимна и изчезна през другата врата. Кейн погледна Лиана и кимна въпросително към вратата.

— Води в килера — обясни тя. — Това е Джейсън Хо; той ще отнесе бележката ви в Каларанд. Но първо трябва да си смени дрехите. От вас също ще свалим всичко — добави тя, като гледаше черната му гъвкава ризница.