Тимъти Зан - Блекколар

— Може би първо да погледнем навън и горе? — предложи Новак. — Не че се съмняваме в теб, но обичаме лично да проверяваме нещата.

— Проверете всичко, което искате — каза Лиана. — Но входът за голямата къща е забранен. Тя е собственост на местния търговски субалтерн и е оборудвана с охранителна система.

Въздухът изведнъж се наелектризира.

— Обясни, моля — тихо каза Скайлър.

— О, не се безпокой, горе няма никого… Наваре и хората му идват тук само по време на ваканциите. Тогава не се доближаваме до къщата, естествено, но през всяко друго време тук е достатъчно сигурно.

— Не е много умно — промърмори О’Хара. — Никога ли не се запитват какво става на този етаж?

— Те не знаят, че съществува… връзката е запечатана и официалните планове са променени още преди края на войната. Освен това кой би търсил бойна група на Радикс под носа на такъв големец?

— Всъщност никой — призна Скайлър. — Твоя ли беше идеята?

Лиана сведе очи.

— Не. На баща ми. Той ръководеше тази бойна група до… неотдавна.

Мъчителната тишина беше нарушена от звука на стъпки и от един от тунелите се появи Лейт с хората си и с аржентианския ескорт.

— Някакво затруднение? — попита Лиана.

Един от хората й поклати глава.

— Не, но по-добре по-скоро да ги изведем оттук — каза той и свали мрежестата си маска. — Един самолет на сигурността току-що дойде откъм Каларанд. Няма да са доволни, че са изчезнали.

— Доста бърза реакция — каза замислено Лиана. — Добре, ще ги отведем в къщата на Хармън… това ще е достатъчно далеч, за да са извън кордона. Джейсън отива в Каларанд да види дали главната квартира ги иска. Готови ли сте с бележката? — обърна се тя към Скайлър.

Лейт беше отишъл до Скайлър и четеше бележката над рамото му.

— Има още нещо — каза комскуерът. — Един от нашите хора не скочи с нас, а продължи с кораба. Вероятно вече е слязъл на земята. Можете ли да организирате група да го потърси?

— Запиши го в бележката — отсече Лиана. — Не можем да организираме такова нещо оттук.

Сигурната къща беше на два часа път и те стигнаха до нея без проблеми. Останаха там през по-голямата част от деня — ядоха, спаха и се преоблякоха в аржентианско облекло. Хокинг откри, че резервният антибръмбар на бойната група е развален, и цял следобед го поправя. За останалите времето беше главно чакане.

Накрая, към залез-слънце, пристигна съобщение от Каларанд по специалната линия, че шефът на бойната група на Радикс ще се срещне с тях. След половин час те вече пътуваха по прашния път с пет коли. Седнал на задната седалка в средата, притиснат между Мордикай и Куон, Кейн се опита да подремне по време на дългото пътуване. Опитът не беше много успешен. „Каларанд — продължаваше да му шепне един — тих глас — е напълно непознат, пълен със сили на сигурността и непроверени съюзници.“

И много вероятно също с много рикрили.

Когато наближиха Каларанд, жълто-оранжевото слънце на Аржент се показа над хоризонта. След относително ниските постройки на Капстоун тридесет– и четиридесететажните сгради на Каларанд напомниха на Кейн за Нова Женева. Но докато минаваха през покрайнините на града, той видя, че също като Капстоун, и Каларанд е пострадал от войната. Нямаше дупки от бомби или руини, разбира се, но сградите бяха буквално осеяни с кърпежи, около някои от които се виждаше стопен бетон — признак за използвани лазерни оръдия. Дори при относително слабата светлина гледката беше потискаща и Кейн дори се засрами от това колко малко е пострадала самата Земя.

— В тази част живеят главно неквалифицирани работници и работещи в леката промишленост — каза Лиана.

— По-точно? — попита Куон, който също гледаше през стъклото.

— Главно текстилна и малки прибори. По-нататък, в Стрип, се произвеждат компоненти за оръжия. Стрип е един вид буферна зона между правителствения център и останалата част на града — добави тя. — В нея се влиза и излиза през детектори за метал и източници на енергия, но не е необходима лична карта.

— Тъпо — каза Куон.

Тя вдигна рамене.

— Производството на оръжия варира в зависимост от военните нужди на рикрилите. Предполагам, че не искат да проверяват цели тълпи работници, които са им необходими само от време на време.

Куон погледна Мордикай и Кейн можа да прочете мисълта, която мина между блекколарите: един завод за оръжие, особено само полусекретен, беше на практика покана за безпорядък.

Спряха пред масивна четириетажна сграда. На сто метра напред Кейн зърна бялата шапка на Хокинг — той влизаше в друга сграда.