Тимъти Зан - Блекколар

— Това е — съобщи мрачно Новак от вратата на капсулата. Изглеждаше напрегнат, но Кейн знаеше, че това няма нищо общо с предстоящото нападение. Вече беше забелязал близкото приятелство между Дженсън и Новак — а няколко минути след като тръгнеха, Дженсън щеше да е адски голяма цел. — Да заключвам ли?

— Почакай да дойде Лейт — каза Скайлър.

Секунди по-късно вратата на шлюза се отвори.

— Всички в пълна готовност — каза Лейт и тръгна с широки крачки към капсулата си. — Дженсън ще пусне капсулите след по-малко от минута. Когато изскочите, тръгнете на запад.

Новак затвори вратата и капсулата потъна в тъмнина. Във въображението си Кейн видя патрулни кораби да се спускат към тях, за да открият огън. Дженсън щеше да забави за момент, уж че има механичен проблем, за да ги откара колкото се може по-близко.

С глуха експлозия капсулата се завъртя и миг по-късно те се премятаха в пространството — въртяха се, подхванати от турбуленцията на товарния кораб.

За щастие само след секунди капсулата се установи в относително стабилно вертикално положение; въздушното съпротивление създаваше малко, но ефективно тегло. Кейн можеше да чуе слабото свистене на въздуха отвън. Въздържа се да напомни на Скайлър да наблюдава датчика за височина.

Минутите се влачеха. Теглото на Кейн постоянно нарастваше и той чувстваше как подът под него се нагрява. Въздухът около тях също ставаше по-топъл, шумът от движението направи разговора невъзможен. Кейн хвана коланите, с които беше вързан, и се опита да се отпусне.

— Подгответе парашута! — Скайлър трябваше да крещи, за да го чуят. — Три, две, едно…

Първото дърпане, когато помощният парашут се отвори, беше леко; второто, когато се отвори главният парашут, притисна Кейн в коланите. Почти моментално воят навън затихна до шепот — пълната гравитация се върна. Кейн внимателно пое дъх и каза:

— Хубаво вози.

— Така ли мислиш? — попита Скайлър. Лицето му, което се виждаше на слабата светлина от датчиците, бе също така спокойно като гласа му. — Мислим да ги продадем на един увеселителен център… Добре. Сега сме на височина два километра; изход на оперативно пространство в едно-пет. Четиридесет секунди… всички готови ли са?

Последваха утвърдителни отговори и за момент в капсулата настъпи тишина.

— Пет секунди… дръжте коланите.

Кейн стисна катарамата на колана си… и с рязко накланяне стените на капсулата се разцепиха от пода до тавана. Подът се разпадна и рязкото нахлуване на въздух счупи стените като силен вятър пръчките на чадър. Кейн изхвърча навън.

Имаше време само да отбележи, че са откъм нощната страна на Аржент. В следващия миг с шумно съскане на компресиран въздух и щракане на конектори, затегнати с пружини, едно тъмно крило се разви и се опъна над него и Кейн се озова легнал — в хоризонтално положение в коланите си — плъзгаше се бързо в студения нощен въздух.

— Кейн, бъркаш посоката — каза гласът на Скайлър в ухото му. — Завърти на двадесет градуса наляво.

Пластмасовият лост за управление висеше пред него и Кейн почувства леко безпокойство, когато го хвана с две ръце. Беше тренирал с гравитационни делтапланери на Земята, но те бяха много по-малки от тези безмоторни самолети. Той внимателно издърпа лоста…

Безмоторният самолет рязко се завъртя наляво и Кейн зърна други тъмни крила.

— Леко, леко — каза Скайлър. — Това управление е много чувствително.

— Разбрах вече — промърмори Кейн. Опита отново и този път се завъртя по-плавно.

— Добре. Още малко и ще си в курса.

Кейн зави още малко, за миг погледна небето и каза:

— Виждам само два други самолета. Къде са останалите?

— Е, аз съм над и зад теб — отговори Скайлър. — Не може да се очаква всички капсули да са наблизо една до друга. Затова някой слиза по-рано, за да действа като съгледвач.

Намеси се нов глас.

— Скайлър, тук Куон. Групата ти заедно ли е?

— Да — отговори Скайлър.

— Добре. Премести се на юг; вие сте на половин километър на север от О’Хара. Лейт? Добре; вие сте пред О’Хара, така че поддържайте курса. Хевън? — Пауза. — Ей, Хевън? Какво става?

— Май имам повреда — чу се гласът на Хевън. — Обаче ще се оправя. Виждам Скайлър напред и вляво от мен.

— Добре — каза Лейт. — Целта ни е гористият район на два километра на север от средно голям град. Той е на около тридесет километра — малко разтеглен, — но видяхме някои горещи точки от кораба, така че се надявам да получим известна помощ от отвесно издигащи се потоци топъл въздух. Куон ще сигнализира по комуникатора, ако инфрачервеният датчик покаже нещо обещаващо. Строго радиомълчание след като заемем плътна формация.