Тимъти Зан - Блекколар

— Службата ви по безопасност прави ли такива неща? — попита Лейт.

Фюес изръмжа и потри пръстена си с драконова глава почти свирепо.

— Префектът Апостолерис е излюпен от рик и тарлегански гущер — каза той с погнуса. — Ако не пазеше толкова грижливо собствената си кожа, отдавна да сме го убили. Но все ще го хванем някога.

Кейн изпита някакво странно чувство на възхищение. Да, това най-после беше огънят, който очакваше от легендарните блекколари — гняв и неудържим стремеж, нещо, чието отсъствие на Плинри го беше разочаровало. Докато гледаше относително младежките лица около масата, се зачуди дали различието не се дължи на допълнителния идунайн, който аржентианците очевидно бяха получавали. Възможно ли беше спокойствието, което беше видял у мъжете на Плинри, всъщност да беше повече израз на слабост, отколкото на сила? Мисълта не беше особено приятна.

Тремейн отново заговори.

— За щастие повечето операции на службата по сигурност на Каларанд се ръководят от помощник-префекта полковник Икинс. Той е достатъчно опасен, но изобщо доста сдържан… не екзекутира невинни хора след едно наше нападение например, както често прави Апостолерис. Системата на затвора е подчинена директно на него.

— Хм. — Лейт разучи плановете и леко потърка пръстена си. — Какви са оръжията на охраната?

— Тези навън и другите в административните части имат лазерни пушки и иглени парализиращи пистолети — каза Камерън. — Охраната в затвора е с иглени пистолети.

Кейн почувства как бузата му трепна. На Земята се използваха различни парализиращи вещества, всичките ужасни.

— Какво парализиращо вещество използват? — попита той.

— Паралит-IX, ако това ви говори нещо — каза Камерън. — Предизвиква мигновено отпускане на мускула в мястото на влизане, което се разпространява по цялото тяло за по-малко от минута. Пистолетите са с патрони касетъчен тип, така че изхвърлят поне десет игли.

— Които се разтварят, предполагам? — попита Лейт.

Камерън кимна.

— Само за минута напълно изчезват в кръвния поток и тъй като сетивните нерви са парализирани само частично, човек изпитва страшна болка.

— Няма ли противоотрова, или просто трябва да се търпи?

— О, има и ние имаме достатъчно от нея. За нещастие тя е силна отрова, ако в тялото няма достатъчно паралит-IX.

— Не е голяма изненада — обади се Новак от другия край на стаята, където разглеждаше дървената ламперия. — Очевидно всяка ваксина, с която можете да се имунизирате, ще е безполезна.

— Простете, ако ви отегчавам, командос… — почна Камерън.

— Изобщо не ни отегчавате, господин Камерън — успокои го Лейт. — Откакто войната свърши, ние не използваме паралитични пистолети.

— Нима службата по сигурност на Плинри не ги използва? — попита Фей.

— Доста рядко — каза Лейт. — Тремейн, бих искал да имам два дни да се запозная с града. Можем ли да получим карти и коли?

Стюарт Йорк си отметна в бележника и каза:

— Ще ви осигуря коли.

Тремейн посочи папката на Хенслоу и попита:

— Някакви идеи?

Лейт поклати глава.

— Засега бих искал да я взема и да я разгледам по-подробно.

Камерън мълчаливо прибра листата в папката и му я подаде. Лейт благодари и погледна към Тремейн.

— Нещо ново за Дженсън?

— Или за някои други кораби, които може да са се приземили? — добави Кейн.

— Други кораби? — Тремейн се намръщи и погледна към Бакши и Камерън. — Някой друг ли очаквате?

— Все някой трябва да дойде от Плинри с новината за нашето твърде неочаквано отлитане — каза Лейт. — Дотогава ще трябва да сме се скрили добре, тъй като те ще донесат данни за самоличностите ни.

Кейн се обърна към стария блекколар, но преди да успее да каже, че не е имал това предвид, един крак го настъпи — доста силно и явно като предупреждение. Той преглътна и замълча.

Тремейн все още се мръщеше.

— Разбирам. Добре, можете да останете тук или да отидете в някоя от другите сигурни наши къщи. Колкото до Дженсън, още няма никаква новина за него. — Той погледна вдясно. — Фюес, придружи групата на Лейт.

Фюес отдаде чест със стиснат юмрук, както Кейн беше видял да прави Бакши.

— Слушам, сър.

— Добре. Ако няма нищо друго…

— Аз имам един въпрос — каза Кейн.

Всички се обърнаха към него.

— А именно? — попита Тремейн.

— Когато дойдохме, чухме да се споменава за рикрилски военен губернатор. Колко активно е участието на Рикрил в управлението тук?

— Повече, отколкото бихме желали — призна Сали. — Освен шестте си бази те имат и частни райони в много от главните градове, включително Каларанд. Вероятността да се натъкнете на тях обаче не е голяма.