Тимъти Зан - Блекколар

— Освен ако вече нямаме друг командир — обади се Фюес, едър рус мъж с изпити бузи. — А ние имаме.

Лейт го погледна хладно, след това се обърна към Бакши.

— Комскуер, вие признавате ли моите пълномощия?

— Да, стига вашите заповеди да не противоречат на моите — отговори Бакши. — Но йерархията в командването не е ясна. Например вие претендирате, че имате пълномощие от генерал Кратохвил от Земята. Кога прескочихте дотам, по пътя от Плинри?

Лейт поклати глава.

— Пълномощията от Кратохвил бяха донесени от един от неговите агенти — Кейн. Тъй като на Плинри не беше останал никой със съответен ранг да дава или да отменя заповеди, ние ги приехме с честната дума на Кейн.

Тремейн бавно кимна и каза:

— Чудехме се за Кейн… но какво ще кажете за генерал Лепковски? Предполагаше се, че той е на Плинри.

— Лепковски престана да издава заповеди преди тридесет и пет години — мрачно каза Лейт. — Загина в края на войната.

— Разбирам. — Тремейн помълча известно време. Мръщеше се. Очите му изучаваха лицето на Лейт. — Добре — каза най-после. — Ще ви повярваме… засега. Но трябва да се съветвате с комскуер Бакши или с мен преди да извършите нещо, което може да изложи на опасност моя народ. — Той кимна към Сали Куинлан. — Давай нататък, Сали.

Тя погледна още веднъж Лейт и наведе очи към книжата пред себе си.

— Доколкото можем да кажем, рикрилите ангажират много сили за това нападение. През последната седмица проследихме четири военнотранспортни кораба клас „Елефант“ и три ята „Корсар“ и сме сигурни, че две ята, нормално базирани тук, също са отлетели. Предполага се, че ветераните от звездните войни ще бъдат пуснати не по-рано от петдесет дни.

Лейт поклати глава.

— Това е твърде дълго. Бакши, с какви сили разполагате?

— Не са достатъчно, за да превземем Хенслоу с щурм, ако имате предвид това. Около четиридесет души плюс вашите блекколари.

— Четиридесет души? Какво стана с вашите половин милион неустрашими патриоти?

— Прекъснахме връзката си с останалата част на Радикс, в случай че нещо тръгне погрешно.

— И какво ще правим, ако се наложи да потърсим помощ?

— Имаме групата, която ви докара. Десет души, на които можем да разчитаме в случай на нужда.

— Струва ми се, че не ни вярвате много — обади се Хевън зад Кейн. — Ние наистина не сме тук, за да ви предадем, знаете го.

— Но можете да го направите… просто случайно, разбира се — каза Майлс Камерън. — Аржентианската служба за сигурност е много бдителна и някои от техническите й средства са вероятно различни от онези, с които сте свикнали. Не можем да рискуваме всичко заради някаква схема, за която не знаем нищо.

— Случват се такива неща на война — посочи Лейт. — Затова имате генерален щаб и командна верига, вместо да решавате нещата на митинги с войниците.

— Не можете да очаквате военна точност от нас, комскуер — каза Фей. — Войната беше много отдавна и повечето от нас не са били във военната система.

Лейт я погледна оценяващо и попита:

— Вие бяхте ли?

Тя вдигна скромно рамене.

— Малко. Бях в тактическия щаб в секторната команда на генерал Кордвейнър.

— Впечатлен съм. Също така съм изненадан, че рикрилите са ви оставили да се движите свободно.

— Всъщност те не знаеха за мен — призна тя. — Архивите бяха унищожени… стават такива неща.

Лейт се усмихна и погледна към Бакши.

— Схванах гледната точка на госпожица Пикиано. Оттеглям всичките си нелюбезни забележки. Може би няма да е необходимо нападение. Имате ли представа къде точно е затворът?

— Доста добра — отговори Тремейн; в гласа му прозвуча облекчение. — Майлс?

Камерън взе една чанта и извади дебела папка. Отвори я, измъкна няколко листа и снимки, плъзна ги по масата към Лейт и каза:

— Затворът Хенслоу.

Кейн проточи врат да види. Затворът беше колосална петнадесететажна правоъгълна сграда от приличащ на камък материал, разположена в центъра на празно каре. От третия до тринадесетия етаж по стените имаше тесни прозорци; на последните два етажа бяха по-големи. Въоръжени часови патрулираха покрай четириметрова ограда, от двете страни на масивната врата имаше караулни помещения. На една улична карта затворът беше показан на около сто метра навътре от стената, която ограничаваше Стрип.

— Къде държат ветераните? — попита Кейн.

— Ако колитата са верни на себе си, на осмия етаж — каза Камерън. — Оттам могат да виждат отвъд стената; предполагам, че това е направено умишлено, за да изпитват носталгия.