Тимъти Зан - Блекколар

Тънка струйка пушек се издигаше напред и малко вляво от тях.

— Ще минем ли покрай онзи пушек? — обърна се Голуей към водача.

Той поклати глава.

— Много е рисковано. Все още може да има бунтовници наоколо.

— Съмнявам се. Блекколарите имат навика да удрят и да се оттеглят. Искам да видя какво са направили.

Водачът го погледна накриво.

— Е… добре. — Взе слушалката и докладва за промяната на маршрута.

В района на портала цареше хаос. Пушекът идваше от една запалена кола, която се беше разбила в мръсно бялата стена. Разбила се след като е била ударена, отбеляза той; усуканият метал показваше, че ударът е от въздушна ракета. Самият портал беше смачкан. Голуей потрепери, когато минаха покрай охраната, огъня и медицинския екип — това твърде много му напомняше за Плинри.

Водачът очевидно също не хареса гледката — или може би строгите погледи на часовите, които ги провериха, го изнервяха. Щом излязоха от хаоса, той ускори и районът остана зад тях. След няколко пресечки стигнаха до втори портал с метална мрежа, по-здрав на вид от първия. Стената приличаше на онази, обграждаща Центъра на Капстоун — висока и сива, с индукционна сензорна система. Външните часови изглеждаха раздразнени като онези при разбития портал, а четиримата вътрешни бяха с вдигнати лазери. Проверката на личната карта не беше просто визуална — беше докарана мобилна апаратура за идентификация както на пръстови отпечатъци, така и на ретината. Докато компютърът извършваше проверката, Голуей беше принуден да гледа дулата на лазерните пушки. Стори му се цяла вечност. Но най-после проверката свърши и след няколко минути колата потегли към една внушителна бяла сграда.

До бордюра ги чакаше достолепен мъж с отличителни знаци на полковник.

— Префект Голуей? Аз съм полковник Икинс, завеждащ силите за сигурност на Каларанд. Моля за извинение, че не можах да ви посрещна на космодрума, но тази сутрин бяхме заети. Заповядайте… префект Апостолерис ви очаква.

— По радиото не можах много да разбера какво става — каза Голуей, докато влизаха в сградата. — Какво беше: бунт или нападение на нелегална организация?

— Все още се опитваме да си изясним. Предполага се, че е някакъв сондаж.

Качиха се с асансьора и след като минаха по два къси коридора, влязоха в конферентната зала. Куп ленти и хартии лежаха на маса, оборудвана с четец.

— Ще доведа префекта; вие можете да прочетете тези имена и да се запознаете с онова, което сме открили досега — каза Икинс и му посочи разпечатките преди да изчезне зад вратата. Голуей седна на масата и започна да преглежда бегло листата. Беше прехвърлил една трета, когато Икинс се върна с един нисък, здраво сложен мъж.

Голуей стана и Икинс ги запозна.

— Здравейте, Голуей — каза Апостолерис и кимна; преценяваше го набързо. — Извинете, че изпуснах титлата ви, но на Аржент има само един префект на силите за сигурност и това съм аз. Седнете, седнете; нека видим какво сте ни донесли.

Голуей изчака другите да седнат и после бавно седна срещу тях. Отвори чантата си, извади купчина папки и им ги подаде. Апостолерис взе най-горната и я прелисти. След това отвори за малко втората, после взе една касета и я пъхна в четящото устройство. Екранът светна и се появи стая с няколко койки. Половин дузина облечени в черно мъже лежаха или се движеха между тях.

— Познавате ли някого? — попита Апостолерис.

Голуей леко се наведе напред.

— Отляво надясно това са Дейвис Хокинг, Фрийман Вейл, Джеймс Новак и Мордикай. Едрият, който лежи, вероятно е Чарлз Куон или Кели О’Хара, а другият вдясно е Алън Риензи от Земята.

— Добре. С изключение на Риензи, който е тук под името Алън Кейн. Това име звучи ли ви познато?

— Откъде взехте лентата?

— От един от нашите агенти — каза Апостолерис и смени лентата. — А за тези какво ще кажете?

Тази беше аудио и Голуей заслуша четирите гласа с нарастващ интерес.

— Първи командир е комскуер Деймън Лейт — каза той. — Втори е Куон, а първи наблюдател е Рейф Скайлър. За другия не съм сигурен. — Той погледна Икинс. — Те ли са извършили диверсията?

— И да, и не — каза полковникът. — Един от тях… първи според нас… е пуснал въже до затвора Хенслоу, стигнал до вратата на покрива и едва не влязъл в стаята с архива два етажа по-долу преди да избяга. Но останалата част от операцията не е успяла. Още не сме сигурни дали е била истинска, или само маневра.

Голуей още се бореше с първата част.

— Той е влязъл и после е излязъл? Не е ли имало охрана?