Тимъти Зан - Сделка за кобри

И с една почти шокираща неочакваност краят на тази самота се виждаше.

С усилие на волята Джин включи оптическите си усилватели и погледна Аким. Очите му бяха затворени, тялото отпуснато, дишането бавно и равномерно. Спеше като праведник. „И защо не?“ — помисли си тя почти възмутено. В края на краищата беше направила всичко възможно да го убеди, че не им остава нищо друго освен следващия половин ден и дори повече да спят. Това беше окото на бурята, затишие преди да предприемат едно дълго и опасно пътуване до Азрас, така че той нямаше причина да се тревожи.

Само че, ако извадеха малко късмет, нямаше да се наложи да пътуват.

Две седмици! Осем дни за „Южен кръст“, шест дни за „Капка роса“ Четиринадесет авентински дни бяха… Тя се опита набързо да ги превърне в квазамански, но умът й не беше в състояние да го направи и Джин се отказа. Разликата не беше голяма — периодите на въртене на двете планети не се различаваха с повече от час.

Което означаваше, че спасителният екип може да пристигне всеки момент.

„Ще слушаме за твоя призивен сигнал при изгрев слънце, по пладне, по залез и в полунощ — се казваше в бележката на капитан Коджа. — Ако не можеш да сигнализираш, ще слезем и ще те намерим.“

Колко дълго щяха да чакат преди да кацнат и да започнат издирване? Не повече от един ден навярно. Особено след като установяха, че мястото на падане на совалката се охранява от военни хеликоптери. Дванадесет часа на орбита, не повече, и щяха да слязат.

И когато слязат…

Джин потрепери. „Ние не сме врагове“ — беше казала на Аким. И наистина смяташе така. Независимо дали на него му харесваше, или не, те наистина бяха съюзници в тази битка да откъснат лепкавите ръце на Оболо Нардин от Квазама. Спасителният екип обаче вероятно нямаше да вижда нещата така.

Което означаваше, че тя трябва да се свърже с тях преди те да кацнат. И то бързо. Преди да е безопасно за Аким и Доло да излязат.

Стомахът й се сви на буца. „Какво ще си помислят те — питаше се неспокойно тя, — когато утре вечер ги изоставя и се измъкна от Мангъс самичка? Ще разберат ли, че всичко това всъщност не е жесток план да се отърва от тях? Ще повярват ли, че това е било най-безопасното за тях място, където да изчакат пристигането на собствените си подкрепления?“

И щяха ли да я разберат, ако се наложеше да убие някого, за да получи достъп до радиостанция в някой от онези хеликоптери на мястото на катастрофата на совалката?

Вероятно не. Но, в края на краищата това не беше толкова важно. Тя трябваше да го направи. Както за безопасността на Квазама, така и за собствената си безопасност.

Джин въздъхна, изключи оптическите си усилватели и се опита да се потопи в заобикалящата я тъмнина. Накрая успя.

Събуди се ненадейно и за момент остана неподвижна в тъмното. Сърцето й тупкаше, замъгленият й ум се опитваше да разбере какво е това нещо, което я беше стреснало. После нещото изтрака и тя скочи, потискайки стона от болката, пронизала вдървените й стави и мускули.

— Какво става? — прошепна Аким.

— Беда — каза мрачно Джин и включи оптическите си усилватели. Аким се надигна и почна да се обува. Доло още спеше. — Това дълбоко бръмчене, което чуваш, звучи много като предстартова проверка на двигател.

Аким се опули.

— Какво?

— Предстартова проверка на двигател — повтори тя, клекна до Доло и го разтърси. — Доло Самън… Хайде, събуждай се.

— Кое време е все пак? — попита Аким, хвана ръката й и силно я стисна.

— Успокой се — изръмжа тя, измъкна ръката си и провери часовника в нанокомпютъра. Показанието я изненада: бяха на борда на кораба от седем часа. — Приблизително сутрин — каза тя.

— Приблизително сутрин? Но ти каза…

Неочаквано Аким беше прекъснат от Доло.

— Какво става? — изграчи Доло.

— Шшшт! — предупреди го Джин. — Успокой се… ние сме: Джасмин Моро и Мирон Аким. Как си?

— Боже Господи — изпъшка той. — Какви страшни сънища сънувах!

— Някои от тях може да не са били сънища — каза Джин. — Готов ли си да пътуваш?

Доло стисна зъби и се надигна, по лицето му премина спазъм.

— Малко съм замаян, но мисля, че ще се справя, ако не трябва да пътуваме твърде далеч или твърде бързо. Къде сме все пак?

— В трофтийски кораб. — Джин се обърна към Аким и с облекчение установи, че той, изглежда, се е успокоил. — Ще направя бързо разузнаване навън да проуча какво става.

— Идвам с теб — каза Аким.

— По-добре ще е да останеш тук с…