Тимъти Зан - Сделка за кобри

Аким изсумтя.

— Това е фалшив аргумент. Ние с теб провеждаме политиката на нашите управници — ни повече, ни по-малко. Ако нашите управници са във война, ние също сме във война.

Джин прехапа устна.

— Добре тогава. Ако аз съм такава заплаха за Квазама, защо не извика хората на Оболо Нардин, докато освобождавах Доло Самън?

Въпросът, изглежда, изненада Аким.

— Защото те щяха да убият и мен заедно с теб, разбира се.

— Така ли? А не се ли предполага, че ти си готов да умреш за доброто на твоя свят? Аз съм готова.

— Но тогава… — Аким спря.

— Но тогава какво? — подкани го тя. — Но тогава заплахата, която представлява Мангъс, ще остане неразкрита?

— Ти си по-хитра, отколкото мислех — каза той. — Побеждаваш ме със собствените ми думи.

— Не се опитвам да те победя. — Джин уморено поклати глава. — Нито с думи, нито по някакъв друг начин. Просто се опитвам да ти посоча, че ние вършим точно онова, което трябва: ти оцени потенциалните заплахи за Квазама, разбра коя от тях е най-непосредствена и използваш срещу нея всички оръжия, с които разполагаш. — Тя се усмихна иронично. — В момента едно от тези оръжия съм аз.

Той също се усмихна, почти неохотно.

— И аз едно от твоите?

Тя вдигна рамене.

— Едва ли бих могла сама да спра Оболо Нардин дори и да исках. Освен това той е от твоя народ. Справянето с него е твоя работа.

— Правилно. — Аким огледа металните стени. — Макар че оттук това може да се окаже трудно.

— Не се безпокой, ще излезем оттук — увери го Джин. — И помни, Оболо Нардин, изглежда, много си пада по дрогите, усилващи умствената дейност, което означава, че ще разсъждава много логично. Ако ние не сме в неговата половина на Мангъс — а той ще може да установи това много бързо, — Оболо ще заключи, че по някакъв начин сме се измъкнали. До Азрас има петдесет километра и той знае, че ние не можем да бъдем там преди утре по обяд… искам да кажа днес. Тогава или трябва да се свържем с шахни по телефона…

— Което той моментално ще научи.

— Правилно. И тъй като Оболо знае, че ние знаем за неговата телефонна система, той разбира, че ние ще използваме нещо друго вместо телефон. И сега стигаме до критичния въпрос. — Джин се стегна, опитвайки се гласът й да прозвучи невинно. — И така. Използват ли се в Квазама радиокомуникационни системи? Големи, искам да кажа, не като онези с малък обхват на действие, които използват Самънови в тяхната мина.

Тя затаи дъх. Аким не показа с нищо, че е забелязал нещо странно в гласа или лицето й.

— Бойните хеликоптери „Скай Джо“ имат радиостанции — отговори замислено той. — Но най-близките, които можем да вземем, са в Солас.

Сърцето й прескочи един удар.

— В Милика няма ли? — внимателно попита тя. — Предположих, че когато вашите хора са чули за капсулата, са дошли с хеликоптер.

— Вярно, но след това те бяха изпратени в гората да пазят останките от вашия паднал космически кораб.

Джин отново започна да диша.

— Разбирам. И естествено Оболо Нардин знае всичко това — каза тя, връщайки се отново към логиката. — И така, той знае, че ще трябва да отидем до Солас, където да се свържем с някакви въоръжени сили, с които да го нападнем. За колко време ще стигнем с кола дотам?

— Няколко часа. И освен това ще ни трябва време да съберем въоръжени сили и да ги докараме тук, особено след като не можем да използваме телефонната система. Разбирам накъде биеш. Ти мислиш, че Оболо Нардин ще се чувства достатъчно сигурен, за да не се паникьоса и да започне да разрушава доказателството за своето предателство?

— Да, поне до следващия половин ден. Помисли — той ще загуби твърде много, ако офейка преди това да се наложи. Да не говорим, че тогава ще изгуби най-добрата си възможност да ни намери тук преди да сме се разприказвали. Съмнявам се, че ще направи това без определена непосредствена заплаха. — Тя вдигна рамене. — Ако мине още един ден, без да ни хване, тогава вероятно ще започне да се безпокои. Но дотогава неговите разузнавателни части трябва или да са се върнали, или да са се разпръснали, така че няма да ни създават неприятности. А и Доло Самън сигурно вече ще е на крака.

Аким погледна Доло.

— Не ми харесва мисълта да се крия тук, докато Оболо Нардин има пълна свобода да действа — призна откровено той. — Вредата, която Оболо Нардин може да нанесе на Квазама… но не виждам нищо по-добро, което можем да направим.

— Е, ако нещо ти направи впечатление, моля те, не се колебай да ми кажеш — помоли Джин. — Аз може би имам по-добра тактическа военна подготовка от теб, но ти познаваш планетата по-добре.