Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Ще можеш ли да се справиш с нея?

— Ако ме питаш дали мога да я унищожа — да. Но не и без да задействам алармените системи.

— Тогава какво можеш да направиш?

Джин прехапа устна.

— Изглежда, единственият ни шанс е да се приближим до кораба отстрани. Ако мога да се кача на корпуса, сигурно ще има начин да се промуша през връзката между товарната рампа и самия кораб.

— Звучи прекалено лесно за изпълнение. Но ти си демон-боец, разбира се.

— А тяхната защита не е построена с оглед на демони-бойци — каза сухо Джин. — От друга страна, те също не са толкова глупави. Ти не можеш да го видиш, но на около тридесет метра около кораба на няколко сантиметра над земята има лазерно сканиране.

— Виждаш ли го достатъчно добре?

— Не ме тревожи виждането. Проблемът е, че схемата на сканиране се променя през няколко секунди.

Изненадващо Аким се изкикоти.

— Какво смешно има? — изръмжа Джин.

— Твоите трофти — отговори той и кикотенето се превърна в подигравателно ръмжене. — Добре е да знаеш, че не са нито всезнаещи, нито дори много умни. Тази лазерна система е квазаманска.

— Какво? — намръщи се Джин.

— Квазаманска е. Може би Оболо Нардин им я е дал нарочно, за да има допълнителен контрол над сделката.

— Означава ли това, че в системата има слабо място? — попита Джин и почувства как пулсът й се ускори.

— Естествено. — Той посочи кораба. — Схемата се променя произволно, както отбеляза, но във всяка система от този вид има между три и шест еднометрови квадрата, които лазерите никога не докосват.

— Наистина ли? — Джин погледна отново към кораба. — Това не прави ли безпредметна цялата система?

— Направено е с цел — отговори Аким малко троснато. — По този начин на онези, които използват системата, се осигуряват места, където да монтират камери или дистанционно управлявани оръжия. Тези места нормално са разположени далеч от външния край, за да не могат да се ползват от диверсанти… но, разбира се, ти не си обикновен диверсант.

— Ясно. — Джин се изправи. Остра болка я прониза през коляното. Тя си наложи да не й обръща внимание. — Добре. Почакай тук, докато не ти махна с ръка от по-ниската рампа. Дотогава не отивай никъде, разбра ли? Не искам по погрешка да попаднеш в обхвата на детекторите преди да разбера как да ги изключа.

— Разбрах — каза Аким. — Успех, Джасмин Моро.

Аким беше прав. Наистина имаше несканирани места, макар че тя трябваше да прекара няколко напрегнати минути и да наблюдава как лазерните лъчи опипват периметъра, докато ги открие. Бяха четири. Водеха като виеща се пътека към кораба и бяха на разстояние, което при нормални условия би било за нея детска игра. Но при състоянието на коляното й нямаше да е толкова лесно.

Това беше обаче единствената възможност. Тя стисна зъби и скочи.

Аким беше казал, че несканираните места са от по един квадратен метър. На нея й се сториха много по-малки. И все пак бяха достатъчно големи. Тя заскача като пияно кенгуру върху сканирания от детекторите участък. Предпоследният скок я отведе на три метра от корпуса на кораба. С последния се озова върху ниското насочено напред крило.

Остана дълго там — клечеше, наблюдаваше и слушаше, и чакаше болката в коляното й да стихне. После се изправи, тръгна назад по крилото, мина над черния ръб на соплото на двигателя на дясната страна на кораба и отиде до предния край на разтоварващата кула.

Кулата, също като кораба, беше трофтийско производство, и очевидно добре напасвана към корпуса. Но „добре“ е относителен термин и когато се доближи, Джин видя, че между кулата и корпуса има половин метър гъвкав гумен тунел. А гумата не беше устойчива на лазерен лъч. Така че Джин изряза в мекия материал малък отвор и се промуши през него.

И застана на входа на трофтийския кораб.

„Аз съм в трофтийски кораб! — помисли си тя и по гърба й премина студена тръпка. — Трофтийски кораб… с трофти на борда?“

Стомахът й се сви. Тя задържа дъха си и включи слуховите усилватели на максимална мощ. В кораба беше тихо като в гроб. „Всички са слезли?“ — зачуди се тя. Изглеждаше глупаво… но от друга страна, ако животът на трофтийския кораб приличаше на онзи, който бе видяла по пътя към Квазама, екипажът едва ли би прекарал нощите си тук по собствено желание. И ако на борда имаше само двама-трима дежурни, те вероятно се намираха в командния модул.

Във всеки случай тази теория беше добра и засега щеше да свърши работа. Тя се върна във въздушния шлюз и излезе на товарната кула.