Тимъти Зан - Сделка за кобри

Той направи гримаса.

— Повече от теб може би. Но очевидно не достатъчно. Кажи ми как твоите хора откриха предателството на Оболо Нардин?

Джин тихо изсумтя.

— Не са открили нищо. Установиха, че в Мангъс има нещо нередно, но заключенията им са почти напълно погрешни.

Тя описа белите полета в сателитните наблюдения и теорията на квазаманския център за наблюдение.

— Интересно — каза Аким, когато Джин свърши. — Надявам се, не допускаш, че трофтите са дали на Оболо Нардин модерни оръжия.

— Не, не мисля, че са го направили — поклати глава Джин. — Трофтите никога не дават безплатно нищо и определено не на човешко общество, което считат за заплаха. Те ще контролират много строго всичко, което прави Оболо Нардин, и той няма да има достъп до нито една технология, която евентуално може да бъде използвана срещу тях.

— С което се обяснява сканирането около кораба — кимна Аким. В гласа му прозвуча странна нотка на разочарование. — Да, сигурно ще бъдат много предпазливи с тези неща. Затова предполагам, че не Оболо Нардин е затъмнил вашите сателити, нали?

— Не, не е Оболо Нардин. Това е дело на трофтите. За тях е много лесно да го направят, особено от малко разстояние. Вероятно се промъкват зад сателита, който искат да заслепят, и оставят в орбита зад него свой сателит с дистанционно управление. По този начин могат от разстояние да установяват временно затъмнение и да скриват и кацане, и излитане от Квазама, без да оставят сигурно доказателство за намеса, когато нашите кораби дойдат да вземат записите с наблюдения.

— Да, вашите кораби — изсумтя Аким. — Странно. Ние ги наблюдаваме от много години да идват, Джасмин Моро. В началото всеки път, когато ги откриехме, очаквахме нападение и се питахме дали ще дебаркират бойци. После открихме сателитите, започнахме да съпоставяме движенията на вашите кораби с тях и разбрахме какво всъщност правите. Но продължихме да наблюдаваме… и преди две седмици, когато фактически е станало отдавна предполаганото нашествие, сме го изпуснали. Той я погледна. — Вярвам, че разбираш иронията на положението.

Джин потрепери.

— Не виждам никаква ирония в събитие, при което бяха убити мои другари.

Изражението му беше почти съчувствено.

— Не ние свалихме вашия космически кораб, Джасмин Моро — каза тихо той.

— Зная.

— А трофтите.

Тя кимна.

— Наистина ли разбираш иронията, Мирон Аким? Пробвай се тогава в тази: при условие, че трофтите не отидоха да видят останките, аз мисля, че те дори не знаят кого и какво са свалили.

Той се намръщи.

— Атакуват, без да знаят кого?

— Може би е била някаква ракета за автоматично прехващане, патрулираща във въздушното пространство и програмирана да поразява всичко, което лети към Мангъс. Може да се е случило ние да сме пристигнали в същото време, когато някой от техните кораби е кацал или излитал. Трофтите сигурно нямат ракети, които да летят над района непрекъснато.

— Неконтролирани оръжия — промълви Аким. — А те се смятат за цивилизовани!

— Има много неща, които трофтите не биха направили… но някои от онези, които биха направили, са направо отвратителни. Ще трябва да се опитаме да се доберем до пулта за изстрелване на ракети преди да напуснем кораба, защото всеки хеликоптер, който изпратите, ще бъде свален преди да достигне до Пурма.

— Сега ли трябва да го направим?

Джин погледна отпуснатото лице на Доло.

— Не. Сега на мостика вероятно има дежурни трофти и не искам да рискуваме. Ще се опитаме утре вечер, когато Доло Самън ще се е възстановил и ние с теб ще сме се наспали.

Аким потисна една прозявка.

— Добре. Трябва ли някой от нас да остане на пост?

Джин поклати глава.

— Не. Само легни до вратата, ако не възразяваш. В мига, в който някой се опита да влезе, аз ще се справя с него.

— Ами ти? — попита Аким и легна на пода пред вратата. — Всъщност мястото не е достатъчно да легнем всички.

— Не се безпокой за мен — отвърна Джин и се прозина. — Като момиче обичах да спя права. Трябва да си възстановя това умение.

— Е… добре. — Аким се събу, пъхна обувките под главата си и обърна гръб към вратата. — Ако имаш трудности със спането, събуди ме. Ще можем да се сменяваме през нощта.

— Ще те събудя — обеща Джин. — Благодаря ти, Мирон Аким. Лека нощ.

За момент тъмните му очи се впиха в нейните.

— Лека нощ, Джасмин Моро.

Джин се пресегна и изгаси осветлението. Чувстваше се напълно изтощена и физически, и психически. „Две седмици от нашествието“ — беше казал Аким. Две седмици тя бе сама на този чужд свят.