Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Вероятно ще го разпитват — каза мрачно Аким. — Не забравяй, че продължават да търсят другаря ти.

— Вече казах, че не можете да го хванете — каза Джин на Радиг.

— Събличай се — студено повтори Радиг. — Преди хората ми да забравят заповедта на баща ми.

Един дълъг момент Джин сериозно обмисляше дали да не ги остави да опитат. Но нито времето, нито мястото бяха подходящи за такъв сблъсък. Тя преглътна гнева си и се преоблече, правейки всичко възможно да не обръща внимание на гледащите я очи.

В двора изглеждаше някак си по-тъмно и мина доста време от пътя до монтажната сграда преди Джин да разбере, че причината е липсата на светлина в сградите на комплекса. Несъмнено времето не беше подбрано случайно. Каквото и да бяха планирали Оболо и синът му, те не желаеха да има свидетели.

Неизвестността не трая дълго.

— Нека да ти обясня какво ще стане — каза Радиг с приятелски тон, когато двамата мъже, които я държаха за ръцете, спряха пред входа на сградата. — Ти, шпионин и враг на Квазама, се опита да откраднеш наша технология. За щастие на Квазама този бдителен агент на шахни… — той посочи Аким пред тях, хванат здраво от други двама стражи — беше тук да те спре. За негово нещастие ти си била също въоръжена. — Той кимна към един от двамата стражи и мъжът откопча с облечената си в ръкавица ръка кобура си и извади огнестрелен квазамански пистолет. — Той е стрелял в теб, но ти си успяла да го убиеш преди да умреш. Жалко.

— И после сте поставили пистолета в ръката ми да се получат мои отпечатъци върху него — каза хладно Джин. Наблюдаваше пистолета в ръката на стража. В секундата, когато той го вдигнеше да стреля, тя трябваше да действа…

— Много неща не знаеш за Квазама — каза иронично Радиг, отново кимна и за нейна изненада мъжът с пистолета притисна оръжието до ръката й. — Нашата наука е много напреднала по тези въпроси… очевидно много повече от вашата. Тук е възможно да се докаже по аналитичен път, че определен изстрел е направен от определено оръжие, държано от определена ръка. Следователно всеки от вас ще трябва лично да извърши фаталните изстрели. С наша помощ, разбира се.

— Разбира се — каза саркастично Джин. Червена мъгла се разстла пред очите й и за секунда тя се зачуди дали все пак не са решили да рискуват и да я дрогират. Но не беше такъв вид мъгла… и след миг тя разбра какво е.

Беше ярост. Обикновена човешка ярост.

„Една кобра винаги се самоконтролира“ — мина през главата й… но в момента й се струваше, че тези банални истини не струват пукната пара. Досега Мангъс извличаше всички изгоди от предателството, без да е платил никаква цена за това.

Време беше сметката малко да се изравни.

Другите двама стражи насила натикаха пистолета в ръката на Аким. Джин съзнателно отпусна челюст и активира системата за захващане на цели, мерейки се в челата на тримата стражи.

— Значи всичко свърши — каза студено тя на Радиг, докато всъщност фокусираше погледа си върху Аким. — Кажи ми, Мирон Аким: какво е наказанието за опит за убийство в Квазама?

— Не се опитвай да ни плашиш, жено… — изсумтя Радиг и пристъпи към нея.

— Мирон Аким?

— Това е повече от просто убийство, Джасмин Моро — отвърна Аким, насочил поглед към Радиг. — Това е убийство, съчетано с предателство. Наказанието за такова престъпление е смърт.

— Разбирам — кимна тя. — Значи няма да се разстроиш, ако някои от тези хора умрат, нали?

Един от стражите изръмжа презрително. Радиг обаче дори не се усмихна, а притисна пистолета до ръката й и го насочи право към Аким.

— Ако чакаш другарят ти да те спаси, чакай го в ада — изръмжа Радиг, очите му бяха изпълнени с омраза. — Всъщност дори се надявам, че той наблюдава. Нека те види как умираш.

Джин измъкна дясната си ръка от ръцете, които я държаха, и удари с пистолета Радиг в лицето.

Той падна назад, без да издаде звук. Стражът, който държеше лявата й ръка, изруга, но не успя да направи нищо повече освен да я стисне по-силно преди тя да се обърне към него и го да удари с пистолета по главата. Ръката му я отпусна. Стражът отдясно я хвана за раменете, но тя се изви и замахна с оръжието към лицето му — и едновременно с това лявата й ръка се насочи към групата около Аким…

Нанокомпютърът й изстреля от лазера на кутрето й три светлинни лъча и тримата стражи паднаха като покосени.

Аким остана прав между труповете. Пистолетът все още беше в ръката му. Но съвсем не насочен към нея…

— Всичко свърши, Мирон Аким — каза тихо Джин. Мъглата на яростта й се разсейваше. Сега ръката, държаща пистолета, забележимо трепереше. — Мога ли да ти предложа да се махнем оттук преди да усетят, че тези мъже ги няма?