Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Не разбирам за какво говорите — изръмжа той.

За минута в стаята настъпи тишина. Доло се замисли. Възможно ли бе Джин да го е лъгала, че единствено тя е оцеляла? Не, не би направила такова нещо. Каквото и да ставаше… каквото и доказателство да бяха намерили хората на Оболо — или да си мислеха, че са намерили, — Джин контролираше положението. Неговият живот и животът на Аким, може би дори цялото бъдеще на Квазама… на всички сега бяха в нейни ръце.

Тази мисъл беше странно успокоителна. По-странното беше пълната липса на възмущение от нея.

Зад завесите се чу шум от отваряща се врата. Този път той устоя на желанието да се обърне. Минута по-късно Джин и пазачите й застанаха пред Оболо.

Доло се смая. Със свити рамене, трепереща, Джин приличаше на просто селско момиче, ужасено до смърт. Сякаш онази Джин Моро, която познаваше, никога не бе съществувала. За момент той се зачуди дали не са я натъпкали с някоя от техните дроги.

А после, когато тя отмести поглед от Оболо, зърна искрица в очите й…

За нещастие Оболо също я видя.

— Постъпката ти е забавна, но безполезна, момиче — каза той с глас, изпълнен с презрение. — Много добре разбирам, че ти не си безпомощна квазаманка. Сега можеш да ми кажеш коя си.

Джин бавно се изправи, страхът й сякаш не го бе имало.

— Макар че не е твоя работа — отвърна спокойно тя, — ще ти кажа, че името ми е Джасмин Моро.

Аким трепна.

— Познаваш ли я? — промърмори Доло.

— Познаваме семейството й — отвърна шепнешком Аким. — Те са… смъртно опасни.

Оболо премести поглед към Аким, после отново го върна върху Джин.

— Познавам името на вашето семейство от нашата история — каза той.

— Името на семейството ми е важно и за Авентини — отвърна Джин. — Което означава, че накрая те ще дойдат и ще ме потърсят.

— Накрая е много дълго време. — Оболо присви очи и викна: — Къде е съучастникът ти?

— Достатъчно далеч, за да не можеш да го хванеш — отвърна спокойно Джин. — Някъде по пътя към Азрас.

— И те е оставил… сама жена… да умреш? — изсумтя презрително Оболо.

— Жените умират приблизително толкова често, колкото и мъжете — отвърна ледено Джин. — Аз съм готова да умра. А ти?

Оболо изглеждаше изненадан, а Доло се мъчеше да скрие мрачната си усмивка. Опитът на Оболо, неговата тайна информационна мрежа, неговите подсилени умствени способности… нищо от това не го беше приготвило да се срещне с човек като Джасмин Моро. Може би за пръв път от години той беше истински объркан.

Но бързо се овладя.

— Моят ред да умра няма да дойде скоро — изръмжа той. — Докато твоят вече е дошъл. Ако твоят другар се крие около Мангъс, ще го хванем много бързо. Ако ли пък е избягал… ще се върне твърде късно, за да може да ти помогне.

Внезапно той погледна Доло и Аким и заповяда на стражите:

— Отведете ги в северната стая. Нея също. Оковете ги тримата, нека прекарат последния половин час заедно. — Той изви устни в язвителна усмивка. — Както виждаш, Мирон Аким, аз държа на думата си. Ще имаш възможност да разпиташ нашата затворничка. Преди тя да те убие.

Северната стая се оказа уютен кът в преградения със завеси лабиринт.

— Почти като миша дупка — каза Джин на Радиг, докато той проверяваше как са оковани глезените й към глезените на Доло и Аким. — Обзалагам се, че онзи, който знае какво прави, може да се крие тук часове, без да бъде открит.

Радиг се намръщи.

— Неуспешен опит, жено. Другарят ти не е тук.

— Сигурен ли си? — иронично попита тя. Колкото повече се подозираха един друг, толкова по-добре за нея.

Но той просто не й обърна внимание и излезе заедно с охраната. „Е, заслужаваше си да опитам“ — каза си Джин и насочи вниманието си към Доло.

И откри, че той я гледа злобно.

— Изглежда, Мофрен Омнати беше прав — озъби се той. — Ти си дошла тук… да ни шпионираш. Ние те приехме и излекувахме раните ти… а ти за благодарност си ни лъгала.

Това обвинение беше съвсем неочаквано и за момент тя го изгледа объркана. Но само за момент. С периферното си зрение видя, че Аким я наблюдава внимателно…

— Извинявай, Доло Самън — каза тя хладно и официално. — Съжалявам, че измамих семейството ти. Ако това ще ти помогне, ще ти кажа, че никога не съм имала намерение да намесвам теб или някой друг от Квазама в задачата си.

— И каква е тази задача? — попита Аким.

— И да ти кажа, няма да ти е интересно — каза тя и огледа завесите, които ги ограждаха. Не се чуваше никакво дишане. Инфрачервеното й зрение не откри никакви обекти с големината на човешко тяло. Това означаваше, че Оболо разчита на по-сложни електронни средства за подслушване. Джин се усмихна язвително и включи всепосочното шумозаглушаване. — Задачата ми — тихо каза тя на Аким — е по-същество същата като вашата: да спра Оболо Нардин и Мангъс.