Тимъти Зан - Сделка за кобри

„Чудесна реч — помисли си Доло. — Произнесена с подходяща комбинация от заповед и справедлив гняв.“

Несъмнено щеше да звучи още по-добре, ако той и Аким не бяха на колене със заключени с белезници ръце зад гърба.

Оболо Нардин повдигна вежди.

— Ти защитаваш добре достойнството си, Мирон Аким — каза той със стържещ глас. — Така. Каза необходимите думи. Сега ми обясни причината, поради която обвиняваш моето семейство в предателство.

Аким сви устни.

— С други думи, какво знаят шахни за твоето предателство? Не ставай глупав!

Оболо се изкикоти, без да му е смешно.

— Ставаш все по-добър. Сега се опитваш да ме накараш да се съмнявам дали някой от моите планове не се знае извън Мангъс. За твое нещастие опитите ти са безполезни. Ти забравяш, че аз зная точно какво знаят шахни за мен… което, в края на краищата, е нищо.

Зад тях се чуха стъпки. Доло рискува и обърна глава, за което получи плесник от охраната, но успя да види, че в стаята с олюляване влиза Радиг Нардин. Доло отново насочи поглед към Оболо. Дори последният да беше загрижен за здравето на сина си, с нищо не го показа.

— Е, Радиг Нардин? — попита той. — Ти беше изпратен да ги арестуваш. Защо не успя?

Радиг мина покрай двамата затворници и им хвърли леден поглед.

— Те ме нападнаха от засада, татко. Един от стражите, които бяха с мен, не оцеля в боя.

— Наистина ли? — Гласът на Оболо беше студен. — Петима не бяха ли достатъчни срещу двама?

— Не, татко. Не и срещу оръжия от чуждоземен произход.

Стомахът на Доло се сви.

— Обясни — заповяда Оболо.

Радиг кимна към един от хората си, той пристъпи напред и допря пръсти до челото си.

— В коридора, където беше нападнат господарят Нардин, намерихме електрически контакт, мястото около който беше силно обгорено — каза той. — Очевидно от светкавица, която е била използвана срещу господаря.

— Наистина ли? — Оболо погледна един човек от охраната си. — Доведи чуждоземката. — Човекът кимна и бързо излезе.

— Какво общо има това с чуждоземката? — предпазливо попита Аким.

— Хванахме авентинската шпионка, която търсиш — спокойно каза Оболо. — От сутринта тя е наша затворничка.

— Тогава може би ще можем да се разберем — бавно каза Аким. — Шахни много държат да намерят и разпитат тази шпионка. Ако ми я предадете, всички проблеми между вас и шахни могат да… бъдат разрешени.

Доло задържа дъха си… но Оболо само се усмихна.

— Разочароваш ме, Мирон Аким. Лъжата ти личи и по лицето, и по гласа. Обаче… — той вдигна пръст — обещавам ти, че ще имате възможност да разпитате шпионката преди да я убия.

Аким не каза нищо.

— А ти, Доло Самън? — каза Оболо и се обърна към него. Доло забеляза, че очите му блестят, и гърлото му се сви. Джин беше права — старият Нардин беше свръхвъзбуден от стимуланти. — Защо се интересуваш от Мангъс?

Доло помисли да изфабрикува някаква лъжа, но реши, че не си струва.

— Същият интерес, който всеки разумен квазаманец би проявил към гнездо на предатели — отсече той. — Дойдох да науча какво правите тук и да ви попреча.

Оболо го гледа дълго, после замислено каза:

— Още не се предаваш, нали, Доло Самън? Твоят приятел тук се предаде въпреки всички надежди за спасение. Такова няма. На какво още се надяваш? Защо не искаш да разбереш какъв е залогът тук?

Доло мълчаливо поклати глава.

— Отговори! — изрева Радиг и застрашително пристъпи към него.

— Спокойно, синко — каза Оболо. — Каквито и тайни да крие Доло Самън, ние съвсем скоро ще ги научим. — Той се наведе над бюрото си и натисна един бутон. — Да?

Доло не можеше да чуе думите, но долови нервната възбуда в гласа. На устните на Оболо се появи напрегната усмивка…

— Интересно, макар и не съвсем неочаквано. Предупредете всички постове и претърсете целия район.

Оболо се облегна на възглавниците и погледна Радиг.

— Както казах, синко, тайната на Доло Самън сега е в наши ръце. Изглежда, жената не е единственият оцелял при падането на космическия кораб.

Радиг посегна към пистолета на колана си.

— Изчезнала е?!

— За щастие нейният колега не е успял да я измъкне — каза Оболо и отново премести очи на Доло. — Какво ще кажеш за това?

— Ако намеквате, че съм се сдружил с чуждоземен шпионин… — започна Доло.

— Това вече няма значение — прекъсна го хладно Оболо. — Освен може би за теб. Ти може би ще заслужиш безболезнена смърт, ако можеш да ни кажеш къде е чуждоземецът.

По гърба на Доло полазиха тръпки.