Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Така ли? — каза хладно Аким. — Нали вече един път кацнахте от небето, за да се намесите в работи, които са лично наши.

— Може ли за момент да забравим политиката и да се съсредоточим върху непосредствения проблем? — озъби се Джин. — Не разбираш ли какво прави Оболо Нардин?

— Подслушва квазаманските комуникационни мрежи — отвърна Аким и вдигна рамене.

Джин го гледаше недоумяващо.

— И това не те безпокои?

— Разбира се, че ме безпокои — каза той, без да сваля очи от лицето й. — Но схемата е самоограничаваща се. Да, той може да подслушва разговорите на шахни и това трябва да се прекрати. Но ти трябва да разбереш, че колкото повече съобщения записва, толкова по-трудно ще му е да намери онези, които са му нужни. При скоростта, с която произвежда и пласира тези телефони, цялата система накрая ще се срине под собствената си тежест. Ако вече не се е сринала.

Джин поклати глава.

— Ще ми се да е толкова просто, но не е. Не разбираш ли, че не е необходимо да пресява и прехвърля всички тези записи на ръка. Може да го прави с компютри.

— С компютри? — намръщи се Доло. — По какъв начин?

— Много лесно. Единственото, което трябва да направи, е да си осигури компютри, които да сканират всеки разговор за предварително зададени думи или имена…

— И след това да слуша само онези, които съдържат тези думи — прекъсна я Аким. — Имай малко по-голямо доверие в нашата интелигентност, чуждоземна жено… Методът ни е добре познат. Но за такъв мащаб… — Той поклати глава. — Може би не разбираш колко много информация се предава из Квазама само за един ден. Това ще изисква много по-мощни компютри от онези, които имаме на Квазама.

— Зная — каза тихо Джин. — Но компютрите на Оболо Нардин не са квазамански. Те идват от трофтийската Асамблея.

Доло зяпна, а Аким беше почти като треснат от гръм.

— Това е абсурдно — изсъска той.

— Ще ми се да беше — каза Джин. — Но не е. В момента в другата половина на Мангъс е кацнал трофтийски кораб.

— Който, разбира се, в момента не можеш да ни покажеш — изръмжа Доло. — Колко удобно!

Джин се изчерви. С този враждебен акт Доло отиваше твърде далеч.

— Ще видя какво мога да направя по-късно, за да ви го покажа…

— И какво ще искат трофтийците да спечелят от тази сделка? — прекъсна я Аким.

Тя се обърна към него.

— Не зная какво знаете за трофтийците, но те не представляват монолитна структура, както си мислите. Асамблеята не е нищо повече от свободна конфедерация от независими две до трисистемни демесни в непрекъснато икономическо и политическо съперничество помежду си.

— Като селата и градовете на Квазама — промърмори Доло.

Джин го погледна.

— Нещо такова, да. Предполагам, някои демесни са решили, че заплахата от хората е по-голяма, отколкото ползата, и се опитват да направят нещо срещу нас.

— Като помагат на Оболо Нардин да спечели политическа власт? — каза Аким и се намръщи.

— Като сплотят Квазама — тихо го поправи Джин. — И след това използват вашия свят като военна машина срещу нас.

— Не ни е нужна чужда помощ, за да ви мразим, чуждоземна жено — почти викна Аким. — Но и не се бием по чужда заповед.

— Ако Оболо Нардин успее, може би няма да имате избор. — До ушите на Джин достигна някакъв звук. — Някой идва — прошепна тя и изключи звукозаглушителите.

След секунда завесата се дръпна и влезе Радиг с няколко мъже. Джин забеляза, че е много раздразнен — сигурно защото подслушвателните му устройства не се бяха оказали полезни.

— Ти… чуждоземна жено… облечи това — изръмжа той и й хвърли вързоп с мъжки дрехи — същите дрехи, които беше носила сутринта като дегизировка в Азрас.

— И после какво? — попита тя, когато един от стражите пристъпи напред да й свали белезниците.

Радиг остави въпроса й без внимание.

— Този… — той посочи Аким — ще дойде с нас до монтажната зала. Ти и другият работник… — той се усмихна смразяващо на Доло — ще останете живи малко по-дълго. Макар че това вероятно няма да ти хареса.

— Какво мислите да правите? — попита Джин.

— Събличай се! — извика Радиг.

— Какво ще правите с Доло Самън?

Един от стражите пристъпи напред и вдигна ръка да я удари…

— Не! — спря го Радиг. — Не трябва да има никакви следи. — Стражът с нежелание се отдръпна. — И трябва да си благодарна, че баща ми не желае по тялото ти да има никакви рани и белези. Иначе щяхме да отложим екзекуцията ти с няколко часа.

— И щяхте много да се разочаровате — каза спокойно Джин. — Какво ще правите с Доло Самън?