Тимъти Зан - Сделка за кобри

— Не чувам нищо, което да звучи като сигнал за тревога — тихо каза той. — Възможно ли е да не са имали време да извикат помощ?

Джин се намръщи към един от дисплеите, който показваше същата сцена, която тя и Аким бяха видели от станцията за наблюдение на движението на площадката. Не би трябвало да е възможно… но от друга страна, този кораб беше построен повече като малък транспортен, отколкото като боен. Щом в коридорите нямаше лазерни алармени системи, може би нямаше и на мостика.

— Така изглежда — съгласи се тя и посочи дисплея. — Очевидно там няма никакви признаци на паника.

— Което означава, че разполагаме с известно време — кимна Аким. — Това все пак е нещо.

— Само ако действаме бързо — каза строго Джин. — Съмнявам се, че след като разберат какво е станало, люкът ще ги задържи дълго. — В ума й се въртеше неясен, полуоформен план… и за нещастие тя нямаше да има достатъчно време да разработи предварително всички подробности. — Вие останете тук. Ще се върна веднага щом мога.

— Къде отиваш? — намръщи се Аким и я погледна с подозрение.

— Ще се опитам да попреча на плановете на Оболо Нардин. Заключете люка подир мен и не го отваряйте, докато не ви дам сигнал… три почуквания, две почуквания, четири почуквания. Запомнихте ли?

Джин се обърна към люка… и спря. Доло я гледаше някак странно.

— Какво ти е? — попита тя.

Той отвори на два пъти уста преди да може да проговори.

— Ти толкова хладнокръвно ги застреля!

Тя погледна мъртвите трофти.

— Беше самозащита, Доло Самън — озъби се Джин. — Чисто и просто нашият живот или техният.

Думите прозвучаха странно кухо в ушите й. При съвсем подобни обстоятелства дядо й някога беше унищожил само оръжията на враговете си…

— И във всеки случай — изръмжа остро тя и му обърна гръб — онзи, който провежда тази операция, се нуждае от добър урок. Те трябва да се научат, че намесата в живота на хората е твърде скъпо занимание.

После отиде до люка и го отвори. Или по-скоро се опита да го отвори. Пръстите й бяха като мъртви и Доло трябваше да й помогне.

— Можеш ли да ни кажеш какво планираш да правиш? — тихо попита той.

— Ще се опитам да пресека пътя на Оболо Нардин за бягство. — Тя замълча за момент и се ослуша. Дори в мониторната пресечка да имаше някой, той стоеше съвсем тихо. — Ще се върна колкото се може по-бързо.

Мониторната пресечка все още беше безлюдна, но Джин знаеше, че това няма да продължи дълго. Тя тръгна назад през товарния отсек — правеше големи крачки, което й осигуряваше достатъчна скорост и в същото време й даваше възможност да слуша между крачките.

Беше по средата на товарния отсек, когато чу приближаващи се стъпки. Рискува и направи още две крачки преди да се мушне през някаква врата. Затвори я безшумно и притисна ухо до нея. Чу стъпките на четирима трофти. Дали бяха разбрали, че на мостика има чужди хора? Но това не беше въпрос, над който можеше да си позволи да умува. Доло и Аким никъде другаде не биха били в по-голяма безопасност… и все пак трофтите сигурно щяха да се опитат да си върнат мостика незасегнат преди да прибегнат към силови действия.

Изчака докато стъпките заглъхнат, после отвори вратата и излезе. Щастието продължаваше да я съпровожда и тя стигна до края на товарния отсек, без да срещне други трофти. Влезе в товаро-машинната секция и въздъхна от облекчение — тук поне щеше да има място за маневри, ако се стигнеше до бой. И много трофти, които вероятно работеха в този отсек…

И неочаквано й дойде една идея. Попречването на товаренето беше чудесно… но ако можеше в същото време да пресече съпротивата…

Припомни си пътя към основата на товарния отсек. Да, ето я херметизиращата врата към товаро-машинната секция. Ръчният контрол трябваше да е наблизо… ето го. Джин издърпа лоста и видя как в коридора тихо се плъзна тежък метален диск и изолира секцията от предната част на кораба. Ако вратата бе свързана с автоматична алармена система…

Не завиха никакви сирени. Значи сигурно беше свързана с декомпресионни сензори. Тя се заоглежда за начин да блокира вратата. Разбира се, ключалка нямаше. Тя стреля с бронебойния лазер и направи идеално точково заваряване. Заварките щяха да издържат поне половин час дори ако трофтите се опитаха да разбият вратата. Но пък половин час можеше и да й стигне.

Джин продължи в товаро-машинната секция, мина от главния коридор в друг, по-тесен, паралелен на първия, и се насочи към входа в кърмовата част и товарната кула.