Тимъти Зан - Кобра

Все пак прекараха приятно вечерта, а после на гостите беше показан нощния живот на Капитолия. Кой знае защо през цялото време Джони сравняваше тукашната картина с Асгард и Хърайзън и сравнението не беше в полза на Капитолия. Дори и да бяха го забелязали, Гуен и Халоран оставиха този факт за себе си.

Някъде след полунощ решиха, че е време да приключват и понеже бе твърде късно за връщане в Ранкин, наеха стаи в един малък хотел. Гуен и Халоран се прибраха в стаите си и Джони тъкмо се готвеше да си ляга, когато забеляза, че сигналната лампичка на телефона мига, предупреждавайки за получено съобщение.

— О-хо — изпъшка той.

Крис проследи погледа му.

— Не му обръщай внимание — посъветва го. — Поне до сутринта. Ако наистина е спешно, Терон ще те потърси отново.

— Така е — съгласи се Джони. — Но от друга страна, ако не беше важно, едва ли щеше да ни безпокои. По-добре още сега да приключа с тази работа.

Както очакваше, в съобщението се казваше само, че трябва да се обади на своя помощник, независимо от часа. Джони погледна часовника, сви рамене и набра номера.

Гласът на Юти звучеше съвсем, бодро, без каквито и да било признаци, че са го събудили.

— Съжалявам за безпокойството — поде той, — но само преди половин час по мрежата пристигна нещо, за което ми се стори наложително да ви известя. Днес следобед са открили мъртвото тяло на рогат леопард в равнините само на няколко километра западно от Палийн в регион Дау. Трупът бил премазан и разкъсан, но по всичко изглежда, не от обикновени хищници.

Джони вдигна поглед и забеляза напрегнатото изражение на Крис. Значи тайнственият хищник, за който изглежда са били предназначени ужасните шипове на рогатия леопард, най-сетне беше дал признак, че съществува.

— Някакви следи от онова, което го е убило? — попита той.

— Засега нищо конкретно, сър. Трупът беше откаран в Нипарин, където ще го изследват в лабораторни условия. Помислих, че може да разпоредите нещо незабавно.

— Аха. — С всяка измината година Каравелският регион ставаше все по-гъсто заселен, но все още се срещаха обширни участъци с пущинаци, нерядко в непосредствена близост до градовете… и ако тези нови хищници имаха миграционен период също като леопардите, следващите няколко дни можеха да се окажат доста натоварени. — Вдигни по тревога всички кобри, организирай патрули из гората, които да следят животинските пътеки и да съобщават за всякакви необичайни обстоятелства. Наложи абсолютна забрана за навлизане в гористите райони до ново разпореждане, а фермерите, които работят в покрайнините, да затварят и заключват кабините на комбайните си.

— Слушам, сър, до половин час ще подготвя официално съобщение. Ах, да — тази вечер се обади генерал-губернатор Жу. Утре, в единадесет, всички синдикали се събират на извънредно съвещание при него.

— Официална закуска в чест на пристигналия комисар — захили се Джони.

— Не съвсем, ако питате мен — отвърна Юти. — Комисарят Д’арл действително ще присъства, но мисля, че на срещата ще се обсъждат доста важни въпроси. Гласът на губернатора определено звучеше разтревожено. Както и да е, казах му, че ще се опитам да ви потърся, но не мога да обещая нищо.

— Благодаря. — Джони погледна към Крис, все още твърдо решен да изпълни обещанието си за ваканцията. Но очите й бяха уплашени и тя побърза да кимне, в знак, че е съгласна. — Добре, ще се опитам да прескоча. А ти събирай всички сведения за убити леопарди — трябва колкото се може по-скоро да узнаем кой е тайнственият извършител.

— Разбрано, сър.

— Дочуване. И лека нощ. — Джони прекъсна връзката и отново изключи телефона. Тъкмо се канеше да започне с извиненията, когато Крис го изпревари.

— Гуен и Кали възнамеряват да посетят Палийн — рече тихо тя. — Ако в района наистина се навърта нещо опасно… — тя потрепери. — Дали да не ги върна в Ранкин утре сутринта?

Джони въздъхна.

— Да, най-добре. Никой не знае колко ще продължи съвещанието. Макар че, ако зависеше от мен, щях да прекратя едноседмичната ориентировъчна обиколка на Кали и още утре да го изпратя с патрулите в Палийн. Може би ще е най-добре, ако вземеш Гуен, а Кали остане тук.

— А защо да не дойда с вас? — тя вдигна ръка, предугадила възраженията му. — Да, зная. Опасността е твърде голяма. А и службата изисква от теб да рискуваш живота си за мен. И никой не го интересува, че вече си човек на възраст.

— Много мило — усмихна се той. — Щом смяташ, че един тридесет и девет годишен мъж е вече на възраст.