Тимъти Зан - Кобра

— И ти можеш да го свършиш. Сериозно, Там, каква разлика има дали ще бъдем двамата или само един? Освен ако Жу не е планирал някое лазерно представление.

Дион се изкиска при тези думи. Сигурно си беше представил физиономията на генерал-губернатора в момента, когато му предложи нещо подобно.

— Бас държа, че ще се пукне от яд, ако не дойдеш. Какво толкова важно има в тая ваканция? Да не би Крис да те заплашва, че ще те напусне, ако не почивате двамата?

— Не ставай смешен — засмя се на свой ред Джони. Всъщност, имал бе и такива проблеми доскоро. — В интерес на истината, на борда на кораба, за който говориш с такава почтителност, пътува още един човек, който за мен е далеч по-важен от всички останали. Става дума за сестра ми, Гуен. Намислил съм да я разведа из най-интересните места, а после ще й помогна да се включи в групата за геоложки проучвания на Молада планина.

— Това не беше ли в района Дау? — попита озадачено Дион. — Уф. Прав си, има нужда да види малко цивилизация, преди да се забута из онези пущинаци. — Той въздъхна и разтърси глава. — Печелиш. Изключи телефона и се махай. Давам ти половин час преднина, след което ще уведомя канцеларията на Жу, че си изчезнал.

— Благодаря — ще имам да ти връщам. Кажи на Жу да не се безпокои — ще се върна най-късно след седмица. Ония от Комитета едва ли ще си тръгнат дотогава. Чака ги цял порой от официални вечери.

— Ще те цитирам дословно. Приятно прекарване. — Дион изчезна от екрана.

Джони се захили и пъхна апарата в колана си. Би могъл да го изключи, както го съветваше Дион, но нали трябваше винаги да е на разположение — все още беше кобра.

Крис вече го очакваше в преддверието и бъбреше с асистента му.

— Всичко наред ли е? — попита го веднага, щом се появи.

— Наред е — кимна той. — Официално съм във ваканция, а съдбата на целия Карвелски регион е във вещите ръце на Терон.

Терон Юти се усмихна.

— С малко късмет ще ви го предам в същото състояние, когато се върнете. Приятно прекарване, сър, госпожо Моро.

Крис вече отваряше вратата, Джони я последва и само след минутка се отправиха към близкото летище за глайдери.

— Някакви проблеми с Коруин, за които трябва да зная? — попита я Джони.

Тя поклати глава.

— Тим и Сю обещаха да се грижат за него, в случай, че не се приберем до довечера. А ти? Някакви проблеми с кораба, който пристига?

Той я погледна изненадано.

— И този път ме свари неподготвен — та аз узнах едва преди минутки за него!

Тя се усмихна.

— Е, и аз не знам нещо повече. Съобщението дойде по мрежата, тъкмо когато влизах в кабинета. Новината от лошите ли е?

— Не, доколкото знам. На борда пътува и член на Централния комитет, който пристига с намерение да обиколи тукашните колонии на Доминиона. Изключих се от списъка за официалните церемонии през идущата седмица.

— Питам се, дали Доминионът не е решил да ни отреже доставките — промърмори Крис. — Или пък трофтите отново създават проблеми.

— Ако има нещо, което трябва да зная, Терон ще ме намери — успокои я Джони. — Дотогава ще смятаме посещението за чисто политическо и няма да се безпокоим за нищо.

След няколко минути стигнаха площадката, взеха глайдер и се насочиха право към Капитолия. Имаше моменти, когато Джони съжаляваше, задето бе приел поста на синдикал, беше заменил ежедневните проблеми на малкото градче с главоболията, които създаваше цял един регион. Виж, да разполагаш по всяко време с глайдер беше едно от предимствата. Както и да не рискуваш живота си, докато преследваш някой леопард или фалкс.

Когато пристигнаха на космодрума, пътниците от звездолета отдавна бяха напуснали борда, но благодарение на митническите процедури едва сега излизаха от сградата. Малко по-късно на вратата се показа Гуен Моро и Джони я зяпна изненадан. Някак подсъзнателно беше очаквал да види онова десетгодишно момиченце, което помнеше.

— Ей, Гуен! Насам!

— Джони! — извика весело тя и лицето й се озари от радост и въодушевление. За миг Джони се изкуши да я подхвърли във въздуха, както бе направил при последната им среща, сетне, за щастие, се отказа.

Запознанството между двете жени премина сред бъркотия от смутени усмивки, припрени целувки, прегръдки и — накрая — общ кикот. Двете се познаваха достатъчно добре от записите, които бяха разменяли, та неудобството бързо остана настрана. Гуен попита за племенника си, получи уверенията им, че е като всяко друго двегодишно момче, само дето е малко по-интелигентно, разбира се, след което Джони я хвана за ръката и я поведе със себе си.