Тимъти Зан - Кобра

Отец Виуткас даде знак на присъстващите да коленичат — церемонията изглежда наближаваше своя край. Джони побърза да последва примера на околните, като се огледа предпазливо. Единствено кобрите останаха прави, предпочели да се подсигурят срещу евентуална атака, пред необходимостта да отдадат последна почест на загиналите. С крайчеца на окото Джони зърна колебаещия се Алмо, който накрая също реши да се поклони. Дори отец Виуткас беше коленичил между ковчезите и в този миг Джони забеляза, че Елдярн плъзга ръка под широката рокля на Крис, към привързаното за крака й дистанционно устройство…

И тогава Макдоналд седна в ковчега.

Наоколо се разнесоха уплашени викове, за повече не остана време. Ръцете на Макдоналд заеха позиция за стрелба и от върховете на пръстите му бликнаха две ослепителни струйки.

Пръв беше покосен Тейбър, застанал непосредствено пред ковчега. Само благодарение на програмираните си рефлекси Л’ест и Чалинор успяха да разчупят завладялата ги парализа и да отскочат встрани, като същевременно откриха стрелба по неочаквания противник. Но ръцете на Макдоналд вече се бяха завъртели встрани, описвайки нещо като огнено ветрило, което косеше всичко, стърчащо над тълпата. Л’ест издаде сподавен вик, ударен право в гърдите и политна напред, прострелвайки с последни усилия човека, когото веднъж вече беше убил. Чалинор падна недалеч от него, претърколи се и тъкмо когато възнамеряваше да премине към действие, Джони стреля почти от упор в него с бронебойния си лазер. Останалите кобри, съсредоточили вниманието и прицелните си устройства върху Макдоналд, не можаха да реагират с необходимата бързина на ненадейно включилия се в атаката Джони, много от тях така и не осъзнаха, че стреля по тях, докато вече не беше станало твърде късно. Попаднали в кръстосан огън между откосите на Макдоналд и безпогрешните изстрели на Джони, те бяха избити до крак.

Всичко свърши преди някой в тълпата да намери сили да закрещи.

— Едва ли ще успеем да го задържим дълго в тайна — рече Тайлър и поклати глава. — Ако не друго, рано или късно ще се наложи да поискаме от генерал-губернатора ново попълнение от кобри.

— И какво от това? — попита Джони, като се намръщи от антисептика, с който Елдярн почистваше изгореното му рамо. — Никой няма да отмъщава за Чалинор, нито да продължава оттам, където го спряхме. Излишно е да се безпокоиш. Доскорошните му привърженици сега ще си строшат краката да ни уверяват, че са с нас. Революцията свърши. — Той намигна на наместника. — Гледай да подчертаеш в рапорта, че бунтовниците са били съвсем малко на брой. Не бива да плашим излишно хората, нито да създаваме настроения… кобрите все още могат да направят много за просперитета на Авентини.

Тайлър кимна и се отправи към вратата на кабинета си.

— Съгласен. Дано само Жу не си създаде погрешна представа за нещата. Не ми се иска да обвинят нас за прекомерните амбиции на Чалинор.

Вратата се затвори зад него и Крис се изправи.

— Ще взема да си вървя — и без това трябва да оправям сателитната връзка.

— Крие… — започна Джони, но се разколеба. — Съжалявам, че трябваше да стане точно на погребението…

Тя се усмихна уморено.

— Задето използвахме тялото на Кен ли? Няма нищо, Джони, той отдавна го беше напуснал. Лазерите вече не можеха да му сторят нищо. По-скоро се безпокоях за теб. Направо умирах от страх при мисълта, че могат да те убият.

Джони поклати глава.

— Нямаше голяма опасност — увери я той. — Пък и вие с баща ти и отец Виуткас бяхте изпипали перфектно всичко. Интересно как ли са възприели хората внезапното му възкресение…

— Слуховете вече тръгнаха. Говорят, че се престорил на мъртъв, за да запази последния изстрел за по-подходящ момент.

Джони вдигна учудено вежди. Всъщност, нищо странно, още няколко дни, още няколкостотин километра и историята току виж се превърнала в легенда, която няма нищо общо с истината.

— Значи „кобрата-отмъстител“, завърнала се от оня свят, за да се разправи с потисниците на народа? Дано поне тази мълва охлади ентусиазма на бъдещите Чалинорци. Не мисля, че Кен би имал нещо против да се превърне в легенда.

Крис поклати глава.

— Трудно ми е да кажа точно сега. Не мога да мисля за предстоящото.

— Сигурна ли си, че ти се работи? — попита я той, оглеждайки измъченото й лице. — Защо не оставиш на Нед да оправи връзката?

— Нищо ми няма. — Тя се пресегна и стисна ръката на Джони. — По-късно ще се видим, Джони. Благодаря ти…