Тимъти Зан - Кобра

Тръгна си, а Джони въздъхна болезнено.

— Ако някой заслужава истинска благодарност, това сте вие двамата — обърна се той към Елдярн. Сега изведнъж почувства колко е изморен. — Едва ли бих могъл да свържа толкова точно устройството за дистанционно управление със сервомоторите на Макдоналд — дори и да знаех как се прави. Сигурно на Крис й е било доста неприятно да ти асистира.

— Всички направихме каквото можахме — отвърна Елдярн. — Не знам дали си даваш сметка обаче, че историята все още не е приключила. Остава да видим реакцията на Жу. Ако е достатъчно умен, ще започне да се вслушва в съветите на кобрите. Мисля, че няма да е зле, ако се възползвате от тази възможност и подготвите някои конкретни предложения.

Джони сви уморено рамене.

— И аз съм като Крис — точно сега не мога да мисля за предстоящото.

Елдярн поклати глава.

— Крис може да си позволи подобно извинение, но не и ти. Докато на Авентини има кобри, ще съществува и опасността случаят да се повтори. Трябва да вземем мерки още сега, за да сме сигурни, че подобна възможност е сведена до минимум.

— О, стига, Орин — говориш за политика, а това е на светлинни години от моя опит. Не зная дори откъде трябва да се започне.

— Ще започнеш най-добре, ако убедиш всички кобри, че всяка атака срещу правителството е атака срещу тях самите. Кен се изправи срещу Чалинор, тъй като смяташе, че така изисква от него семейната чест, ти може би също имаше подобни причини. — Той се поколеба. — Но останалите… при тях по-важна е личната полза. Трябва да направим така, че тази полза да е свързана с просперитета на държавата.

Джони сбърчи чело, но вече разбираше накъде бие Елдярн.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да вземем пряко участие в управлението?

— Това е неизбежно — каза Елдярн и въпреки че гласът му прозвуча уверено, ръцете му издаваха безпокойство. — Вие, кобрите, притежавате далеч повече сила, отколкото е предполагала системата, която ви е създала и сега е ред на системата да се нагажда към променените условия. Или трябва да ви дадем властта по законен, предварително уговорен начин или някой ден вие сами ще я вземете — както опита да направи Чалинор. Дали ти харесва или не, но ти, Джони, си представител на една нова политическа сила — и твоята първа цел е да направиш така, че Жу да го разбере.

За миг на лицето на Джони се изписа иронично изражение. Помисли си, че по някакъв странен и неочакван начин Чалинор в края на краищата го беше спечелил за своята кауза.

— Да — въздъхна той. — Май наистина ще трябва.

За едно опитно, добре обучено око, всички признаци бяха налице.

Не че бяха очевидни. На пръв поглед случайна фраза в един от официалните документи на трофтите до Комитета, почти незабележими маневри на търговски и военни кораби из граничния сектор, уловени съобщения на минтистийци за разузнавателни полети на трофтите — все дребни наглед неща, всяко едно само по себе си не значещо нищо. Но взети като цяло, тези парченца от мозайката водеха до един-единствен и неизбежен извод.

След близо петнадесетгодишен период, през който корабите на Доминиона преминаваха безпрепятствено през територията им, трофтите изглежда бяха изгубили търпение.

Ванис Д’арл присви очи, зареял поглед из звездите над почти невидимия Купол. Не можеше да каже, че е изненадан — близо половината от членовете на Комитета не вярваха, че коридорът ще остане отворен толкова дълго. Звездните сили също, сигурно повече от десет години се готвеха за ответните мерки на противника… и по всичко изглеждаше, че скоро щяха да получат възможност да покажат на какво са способни.

Като че ли негласно всички бяха приели, че първата жертва на войната ще бъде Авентини и нейните две съседни колонии… намиращи се на огромно разстояние от Доминиона. Което означаваше, че ако войната се води само за тях, тя вече е загубена.

А нима имаха друга възможност? Комитетът, който в началото трябваше почти насила да приеме проекта за колонизация, в последните няколко години — през които от новите планети потекоха огромни количества нови минерали и фармацевтични продукти — промени коренно становището си. От друга страна, съгласно споразумението, на военните кораби беше абсолютно забранено да навлизат в територията на трофтите и по такъв начин Доминионът беше лишен от всякакви средства за защита на Авентини — освен с възможността за тотална война в случай, че колонията бъде заплашена от превземане. Заплаха, която тлееше от доста години.