Тимъти Зан - Кобра

Едва ли съществуваше по-универсално правило в политиката от това, че всяка заплаха рано или късно бива осъществявана.

Д’арл се пресегна и натисна копчето на интеркома.

— Да, комисарю? — попита младежът, чийто образ се бе появил на екрана.

— Приключихте ли с анализа на ботаническата информация от Авентини?

— Да, сър — кимна Джони Моро. — Оставих я на бюрото ви, под название „Авентини бот/физ III“. Занесох я, докато бяхте на съвещанието.

— Благодаря. — Д’арл погледна часовника. — Можете да си тръгвате вече, Моро, ако ми потрябва нещо, ще повикам нощната смяна.

— Да, сър. Позволете да ви обърна внимание, че в магнитната карта има един доста интересен за вас материал, ако съм разбрал правилно какво ви е необходимо. Отбелязал съм го с двойна звездичка.

— Благодаря — повтори Д’арл и прекъсна връзката. Ако съм разбрал правилно какво ви е необходимо? Ако знаех какво ми е необходимо, да съм го намерил отдавна. Все някъде по пътя щеше да се натъкне на търсения отговор. Засега обаче нямаше и следа от универсалното решение, което да свърши работа както тук, така и на Авентини.

Той разрови купчината с магнитни карти върху бюрото, откри картата, оставена от Моро, пъхна я в компютъра и му нареди да открие маркирания с двойна звезда файл. Ставаше дума за анализ на някакво тръстикоподобно растение, наречено блусса, което изглежда обитаваше блатистите райони на Авентини, където се добиваше и един от особено ценните метали на тази планета. Растежен цикъл, екологична ниша, биохимия — той прегледа набързо материала, който Моро беше записал направо от общия журнал.

… биохимичен отговор на промените в климата.

Тук започна да чете по-внимателно. Върна се малко назад и отново потъна в четене. Поиска сведения за климатичните промени на Авентини през последния период на наблюдение, прегледа го внимателно, а след това се свърза с нощната компютърна смяна и й нареди да събере всичко, каквото намери за фауната на колонията и да подготви компютърна симулация. Главният програмист изслуша внимателно условията на симулацията, помисли малко и отговори, че задачата ще отнеме поне няколко часа.

А после не оставаше друго, освен да чака. Да можеше поне този път да открие търсения универсален ключ… но дори тогава ги очакваше дълъг път до пълното разрешаване на проблемите. На всичко отгоре, планът можеше да се окаже неуспешен, дори ако го изпълнеше докрай.

Ако това се бе случило през първите дни след като започна работа в Комитета, вероятно несигурността щеше да го смаже с непосилната си тежест. Но сега, близо десетилетие откакто бе на този пост, емоционалната реакция бе доста по-умерена. Щеше да направи каквото може, да вложи онова, на което е способен, а останалото… останалото зависеше от вселената.

Този път вселената се оказа благосклонна. Когато шест часа по-късно Д’арл се пробуди от краткия си сън, резултатите от симулацията бяха готови.

Всичко беше наред.

Той прочете целия доклад съвсем внимателно. Да, търсеният ключ към загадката наистина беше тук. Кой би допуснал, че ще се крие на подобно необичайно място… по-важното беше, че съществува и само чака да бъде употребен — стига и останалите парчета от мозайката да заемат мястото си. Ако това стане…

Ако се получи, тогава Доминионът щеше да узнае нещо изключително важно — как реагират трофтите при промяна на правилата за игра.

Джони поклати глава.

— Съжалявам, Там, но ще трябва да се справиш без мен. Ваканцията ми започва точно след… четири минути — той погледна часовника.

На екрана, лицето на Тамис Дион премина през цяла гама от противоречиви изражения — от вълнение, през изненада към недоверие.

— Кое започва? Джони, какви ги говориш? Става дума за Централния комитет на Доминиона !

— Чух те добре. И какво е намислил Жу — да извърши инспекция на всички военни сили, с които разполага планетата? Щом му се е дощял парад, трябваше да ни уведоми малко по-рано от тези жалки шест часа.

— Джони, разбирам, че си новак в политиката, но не смяташ ли, че поне ти трябва да присъстваш в Капитолия при посрещането на кораба на Комитета?

Джони сви рамене и едва сдържа усмивката си. Винаги се забавляваше, когато Дион изпадаше в паника.

— Наистина се съмнявам, че всички членове на синдиката ще успеят да пристигнат навреме. Пък и какво значение има, щом посещението е съвсем официално.

— Именно защото е официално — изпуфтя Дион, — трябва някой да представя кобрите.