Тимъти Зан - Кобра

— Джони — спря го след миг тя, — преди да продължим, имам една малка изненада за теб. Става дума за един човек, с когото се запознах на кораба и който ще работи в същия град, където и аз. — Тя се озърна назад.

Да не си е намерила годеник? — помисли си Джони. Проследи погледа й, очаквайки да срещне някой непознат… и в следния миг зяпна от изненада.

— Кали!

Усмивката на Кали Халоран беше широка съвсем пропорционално на огромните му размери.

— Здрасти, Джони. Да знаеш само как се радвам, че те виждам.

— Аз също, дяволе. Крис, това е Кали Халоран, мой съекипник по време на войната на Адирондак. Мислех, че двамата е Имел сте решили да останете в армията до края на дните си.

— Имел остана — кимна Халоран, — но вашите подвизи тук не дават мира на шефовете, които все се чудят за какво да ни използват. Накрая ми дотегнаха патрулните полети на Иберианд и помолих да ме преместят при теб.

— Ако смяташ, че ще ти поверим охраната на двореца, лъжеш се — предупреди го Джони. — Още утре те пращам в джунглата, където освен обходите, те чака и здрава работа.

— Готово, стига да ги няма досадните началници, дето все ти надничат през рамото. — Той махна с ръка към небето. — Може и да помогна в усвояването на някоя нова планета като теб.

— За Палатин и Целиан ли говориш? — Джони поклати глава с видимо отвращение. — По тъпа идея не можаха да измислят. Не стига, че още не сме приключили със заселването на Авентини, а те взеха, че вдигнаха постове на още две планети. При целия този недостиг на ресурси и хора — кобри най-вече…

— Джони — прекъсна го тихо Крис, — нали обеща да не говориш за политика поне през първия час от ваканцията ни. Забрави ли?

Двамата се засмяха. Джони не беше давал подобно обещание, но схвана намека.

— Крис е права — напоследък наистина взех да прекалявам — призна той и ги насочи към изхода. — Ако вече сте се уморили да стоите тук, можем да тръгваме. Вярно, че с Крис рядко прескачаме до Капитолия, но все пак знаем кой е най-добрият ресторант.

Вечерята спечели всеобщи признания, а атмосферата в ресторанта се оказа точно толкова приятна, колкото я помнеше Джони. Отпърво всеки разказа как е прекарал последните години, после разговорът постепенно се премести върху Авентини и региона Дау, за който отговаряше Джони. Най-голямата изненада поднесе Крис, която — оказа се — бе доста по-добре запозната от него с всички текущи и предстоящи проблеми на региона.

Тъкмо тя някъде по време на десерта подхвърли съвсем случайно за мистериозния втори кораб, който следваше на съвсем кратък интервал от време снабдителния звездолет на колонията.

— Няма никакви мистерии — поклати глава Халоран. — Чух за него още докато бях на Асгард, мислех, че вие също знаете. Това е комисарят Ванис Д’арл, който пристигал с някакъв специален проект за кобрите, изработен съвсем наскоро съвместно от армията и Централния комитет.

— Д’арл? — погледна го развълнувано Гуен. — Джони, това е човекът, при който работи Джейми.

— Права си. — В първия момент името не му бе направило никакво впечатление. От колко години работеше там Джейми — дали не станаха дванадесет? — Кали, да имаш представа кой още идва с Д’арл?

— Брей, твоето семейство наистина си го бива — възхити се Халоран. — Не, не зная кой още е на борда. Известно ми е само, че става дума за нас, кобрите, защото Мендро, Бей и целият комплекс Фрейр бяха на нокти почти месец, докато членовете на Комитета пъплеха наоколо.

— И какво правеха?

— Зная само слуховете. И че през цялото време идваха и си отиваха някакви камиони, които паркираха пред хирургическото крило.

— Изглежда ми сякаш са намислили да модернизират екипировката на кобрите — намръщи се Джони. — Дали пък трофтите или минтистийците отново не създават проблеми?

— Не съм чувал. А може би Комитетът е взел решение да основе още няколко колонии и спешно се нуждае от нови кобри?

— И Д’арл идва тук, за да поеме организацията? Възможно.

— Ох, не. Пак започнахте с тая политика — изстена Гуен. — Технически фаул, Крис получава право да смени темата.

Всички се разсмяха, а после разговорът премина към въпросите за геоложкото проучване на планетата и усвояването на нови минерали — все неща, които вълнуваха Гуен. Джони така и не успя да се отпусне. През изминалите години никой не повтори опита на Тор Чалинор, но той все чакаше поредната криза, когато въпросът е кобрите отново щеше да излезе на бял свят. А ето, че сега Комитетът бе решил да ги изпрати на новата планета…