Тимъти Зан - Кобра

— Ако имате предвид бунта на Чалинор, тогава да, ние наистина открихме начин да избягваме подобни нежелани инциденти — съгласи се Джони. — Но цената, която заплатихме, наложи да преосмислим в значителна степен политическата теория, която бяхме наследили от Доминиона.

— Говорите, предполагам, за решението, на всички нива на управление кобрите да разполагат с по един глас повече, спрямо обикновените граждани — лицето на Д’арл беше съвсем безизразно и гласът му не издаваше с нищо отношението му към тази необичайна практика. — Теорията, за която споменахте, не е абсолютна истина и както показа историята, неведнъж се е налагало да бъде променяна и съобразявана с местните условия.

От другия край на масата се изправи Бром Стигър от регион Маро.

— В такъв случай, комисарю, ще ми позволите да изтъкна едно друго обстоятелство срещу подобно решение — каза той. — Говорите за трайно присъствие на кобрите на Авентини и за поставяне под контрол избора на кандидати за тези части. Но под чий контрол, ето това питам аз? На генерал-губернатора? На синдикалния съвет? На гражданството? Как ще ни гарантирате, например, че тази фабрика за кобри няма да попадне в ръцете на някой новоизпечен Чалинор?

— Изглежда нямате особено високо мнение за хората, които постъпват в специалните части „кобри“ — подхвърли навъсено Тамис Дион. — Надявам се, ще признаете все пак, че психологическите тестове, на които се подлагат кандидатите, се оказаха съвсем адекватни, що се отнася до характеристиката на повечето от нас. А колкото до Чалинор и компания, уверен съм не сте забравили, че тъкмо синдикал Моро успя да разреши този проблем. — Той погледна към Д’арл. — Лично аз посрещам със задоволство новината, че съвсем скоро ще можем да изпратим ново попълнение кобри в пограничните райони и малките селища.

— Струва ми се, че прибързвате с решаването на проблема — намеси се Джони, докато присъстващите в стаята изразяваха шумно съгласието или несъгласието си. — Ние просто не се нуждаем от напълно екипирани кобри за по-голямата част от работата, която предстои да свършим. Малокалибрените лазери са напълно достатъчни за борба с фалксовете и нашествието от белезникави змии по плантациите. Леопардите са далеч по-опасни, но кобрите, с които разполагаме в момента, са в състояние да ги контролират.

— А какво ще кажете за убийците на леопардите? — попита с тих глас Йор Хемнер. — Тях също ли можете да контролирате?

Всички погледи се извърнаха към него.

— За какво говорите? — попита Жу.

— Снощи моята служба изпрати специално съобщение по мрежата — продължи Хемнер. — Вчера, недалеч от Палийн се натъкнахме на трупа на леопард, премазан от същество, с размерите на гантуа, но вероятно далеч по-агресивно. Предните лапи на леопарда бяха свити в отбранителна позиция с изправени нагоре шипове. — В залата се възцари напрегнато мълчание. — Не искахме да правим каквито и да било заключения на базата на недостатъчни факти — продължи той стреснат от въздействието, което бяха оказали думите му. — Не е изключено леопардът да е станал жертва на ухапване от отровна змия, а едва след това да е бил премазан от някой по-дързък хищник. Обстоятелствата… — той млъкна, вперил поглед в Д’арл. Комисарят се бе изправил и му даде знак да запази тишина.

— Искам да подчертая — започна той, — че синдикал Моро е абсолютно прав в предупрежденията си срещу всякакви прибързани решения. — Запознах ви с някои от причините, заради които Комитетът реши да ви предостави тази екипировка, съществуват и други, изредени подробно в доклада. Решението, обаче, ще бъде изцяло ваше, мога само да се надявам, че ще вземете предвид огромната отговорност, която носите пред целия Доминион с него. След няколко седмици ще бъда отново при вас, надявам се този период да се окаже достатъчен, за да решите как да постъпите. — Той се наведе, прошепна нещо на Жу, губернаторът кимна и се изправи.

— Обявявам кратка почивка, през която ще се запознаете с доклада на комисаря Д’арл — обяви той. — Магнитните карти вече са разнесени по кабинетите ви. Моля, изучете ги внимателно, обсъждането ще продължи след два часа.

Известно време Джони се помота из залата, разменяйки по няколко думи с познати, после слезе в кабинета, взе картата с копието от доклада на Д’арл, осъществи два кратки разговора и излезе.

Двайсет минути по-късно двамата с Кали Халоран се носеха с глайдер на югоизток, право към региона Дау.