Тимъти Зан: Кобра

— Никой не е твърдял, че политиката е последователна — сви рамене Джони. — По-важното е, че стана.

— Значи вече си се запознал с куриерския доклад — кимна Джейми. — Най-интересна ми беше онази част за реакцията на трофтите. Направо са били шашардисани, като разбрали, че доброволно затваряме Коридора.

— Не се учудвам — рече Джони. — Но това едва ли ще доведе до нови прецеденти. Нали знаеш колко трудно постигат разбирателство демесните? — Той погледна към космодрума, надявайки се да зърне за последен път Дениз Толан.

Джейми проследи погледа му и изглежда разгада неговите мисли.

— Едва ли ще я видиш. И без това има достатъчно проблеми с Обединеното командване — намислили са да закрият всички нелегални полувоенни формирования на Адирондак. — Той се засмя, но изведнъж стана сериозен. — Джони нали не си решил да обречеш своя нов свят на бавна смърт, само за да предотвратиш войната? Искам да кажа, тази идея за търговия е трофтите звучи много добре на теория, но досега никой не го е правил.

— Така е, но се надявам бързо да навлезем в тайните на технологиите им, а и с помощта на „Менсаана“ ще можем да общуваме по-бързо с тях. Освен това, не започваме от нулата. — Той потупа с ръка джоба, където държеше списък с подходящи търговски партньори сред трофтите, който му бяха изготвили Дру Куорахайм и Рандо Хармън. — Ще се справим, не бери грижа.

— Надявам се да си прав. От нас доста време няма да получиш нищо.

Джони поклати глава.

— Твърде дълго си бил на Асгард и изглежда си позабравил какво е да живееш на граничен свят. Хърайзън, Адирондак, а сега и Авентини — аз друго и не познавам. Ще се справим, Джейми… ако не друго, поне за да докажем на вселената, че можем.

— Губернатор Моро? — разнесе се глас откъм кораба зад него. — Сър, капитанът ви засвидетелства уважението си. Имаме разрешение от контролната кула за излитане.

С други думи, настъпи време да се сбогуват.

— Пази се, Джони — каза развълнувано Джейми. — Поздрави от мен на всички, разбра ли?

— Как иначе? — Джони пристъпи напред и стисна брат си в здрава прегръдка. Погледът му се замъгли. — Ти също се пази, братле. И… благодаря за всичко.

Две минути по-късно той стоеше на мостика на „Менсаана“.

— Ах… губернаторе — посрещна го капитанът, опитвайки се смутено да прикрие завладелия го ентусиазъм. Всички членове на екипажа бяха като него — млади, пламенни и не особено добре подготвени за онова, което ги чакаше. Но те бяха най-добрите сред доброволците за тази еднопосочна мисия. Последните колонисти, които изпращаше Доминионът — и те, също като „Менсаана“ и нейния товар, бяха прощалният подарък на Д’арл и Комитета. — Всички са по местата си — докладва младият офицер. — Курсът е зададен, разполагаме и със специален пропуск от трофтите, който програмирахме в предавателя. Потегляме веднага, щом наредите.

Джони погледна към монитора, който показваше космодрума и за миг зърна стопяващата се в далечината фигура на Джейми.

— Да тръгваме, тогава — рече той. — Да си вървим у дома.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2118

Издание:

ИК „Бард“, 1996

Поредица „Избрана световна фантастика“ №27

Нещо вече видяно (фр.) — Б.пр.