Тимъти Зан - Кобра

— „Така наречената“? — повтори тихо Д’арл, но в гласа му се долавяше известно раздразнение.

Стилман се поколеба, осъзнавайки едва сега какви неприятности може да му донесе този разговор.

— Да, така наречената. Ние знаем, че това е само предлог, за да върнете всички кобри в армията и по този начин да решите проблемите с тях.

Д’арл хвърли любопитен поглед на Джейми, сякаш едва сега го беше забелязал.

— Загрижен си за брат си, момче, и това е съвсем естествено. Но предположенията ти са напълно безпочвени, дори, бих казал, вредни. Доминионът се придържа към отбранителна военна доктрина. Да предположим, че си прав — какво ще спечелим с подобно действие?

— Тъкмо за това става дума — отвърна Джейми. — Нищо няма да спечелите, нито пък ще решите проблема. Само ще го отложите за известно време.

— От друга страна — продължи Д’арл, — кобрите очевидно не се чувстват добре в цивилния живот. И ще посрещнат с радост подобна възможност.

Джейми поклати глава, без да откъсва очи от Д’арл.

— Не мисля така. Добре знаете, че не можете да ги държите вечно в казармите. Все някога ще трябва да ги пуснете и да се надявате, че нещата ще се уредят от само себе си…

— Какво искаш да кажеш с това? — попита с привидно безразличие Д’арл.

— Мисля, че знаете. — За миг Джейми изгуби контрол и на лицето му се изписа вълнението, което се опитваше да прикрие. — Не разбирате ли, че няма да стане? Не можете да избиете всички кобри, независимо в колко войни възнамерявате да ги хвърлите, защото армията ще подготвя нови и нови със същата скорост, с която вие ги погубвате. Те са твърде изгодни за всякакви задачи, за да се откажат от тях.

Д’арл премести поглед към Стилман.

— Ако затова сте ме повикали — каза той, — за да чуя всички тези смешни обвинения, значи сте ми загубили времето. Надявам се пак да се срещнем. — Той се изправи и тръгна към вратата.

— Не е само затова — спря го Стилман. — Мисля, че имаме подходящо решение.

Д’арл спря, обърна се, измери ги с поглед, после седна в креслото.

— Да чуем.

Стилман се наведе напред, завладян от напрежение. Животът на Джони зависеше от следващите няколко реплики.

— Доколкото ми е известно, екипировката, която притежават кобрите, цели да им придаде допълнителна сила, огнева мощ и да ускори рефлексите ми, а както научих от Джейми, към това били прибавени и слухови и зрителни усилватели. — Д’арл кимна и Стилман продължи малко по-уверено: — Войната не е единственото начинание, при което всички тези неща са полезни. Какво смятате, например, за колонизацията на новооткрити планети?

Д’арл сбърчи вежди, но Стилман побърза да се изясни:

— Последните няколко седмици прехвърлих доста материал и както узнах, процесът на колонизация се състои от четири степени: първо, на планетата пристига специална изследователска група, която трябва да установи дали е подходяща за живот. Следва значително по-разширена научна експедиция, подготвена за пълен анализ на почвата и атмосферата. Третата стъпка е стоварването на работна група, която да разчисти терен и да построи селище за бъдещите колонизатори. И едва тогава пристига първата група от заселници. Целият този процес отнема няколко години и поглъща значителни средства, главно защото през цялото време трябва да поддържате малка военна база, която да защитава колонизаторите от всякакви неизвестни опасности. А това значи да се изхранват няколкостотин човека, да се транспортират оръжия и екипировка…

— Зная какво значи — прекъсна го Д’арл. — Говорете по същество.

— Ако вместо редовна военна част изпратим кобри, ще спестим огромни средства — каза Стилман. — Тяхната екипировка не се нуждае от допълнителна поддръжка, освен това кобрите са подходящи както за охрана, така и при физическата работа. Вярно, създаването им изисква значително по-големи капиталовложения… но вие вече разполагате с тях.

Д’арл поклати нетърпеливо глава.

— Изслушах всичко това, защото наистина се надявах, че ви е хрумнало нещо подходящо. Трябва да ви кажа, че комисарят Х’орм обмисляше тази идея още преди няколко седмици. Вярно е, че така могат да бъдат спестени значителни средства, но само ако разполагаме с подходящо място, където да я реализираме. За съжаление, в границите на Доминиона има не повече от дузина необитавани планети и дори при тях вече сме приключили с предварителните проучвания. Заобиколени сме от всички страни с вражески империи и ако искаме да си осигурим нови светове, трябва да воюваме с тях.