Тимъти Зан - Кобра

— Онези хлапета са мъртви, Джони. И нищо не можеш да направиш, за да ги върнеш. Виж, никой в града не те обвинява — отпадна и официалното обвинение, забрави ли? Така че, престани да се измъчваш. Приеми факта като свършен и го забрави.

— Смесваш правната и моралната вина. От правна гледна точка съм невинен. Но морално? Не. И градът няма да ми го прости. Всеки ден виждам отвращение и страх в очите на хората. Вече дори не смеят да се държат подигравателно с мен.

— По-добре така, отколкото съвсем да престанат да те уважават.

— Много ти благодаря — рече сухо Джони. — Но бих предпочел да ми се сърдят.

Най-сетне известен признак на оживление. Джейми реши да продължи атаката, преди искрицата да е угаснала.

— Знаеш ли, приказвахме си с татко за работилницата. Нали помниш, че нямахме достатъчно инструменти за трима работници?

— Да — и все още нямате.

— Така е. Но какво пречи двамата с тате да се захванете за работа, докато аз намеря нещо по-подходящо навън?

— Само ще прогоня клиентелата.

— Не се безпокой — ухили се Джейми. — Хората обичат тате, защото работи съвестно. Пет пари не дават кой ще свърши работата, стига той да наглежда всичко. Само си търсиш извинения.

— И какво, ако е така? — тросна се Джони.

— Виждам, че в момента ти е безразлично задето животът ти е с краката нагоре — озъби се Джейми. — Но помисли поне какво означава това за Гуен.

— Чух, че приятелките й се отнасяли доста зле с нея.

— Не става дума за това. Вярно, много от тях я изоставиха, но други останаха. Измъчва я да гледа как брат й се разкъсва на части.

— Какво искаш да кажеш?

— Само каквото казах. Пред теб се преструва, че всичко е наред, но останалите знаем какво й коства това. Тя те обожаваше, седеше с часове в стаята ти… — той млъкна, търсейки подходящата дума.

— Да не е плакала за мен?

— Ами, да. Дължиш й страшно много, Джони. Вече загуби повечето от приятелите си, заслужава поне да задържи брат си.

Джони погледа за миг огледалото, после сведе очи към формулярите.

— Прав си. Кажи на татко, че ще има нов работник. — Джони събра формулярите на купчина и изрядно ги подравни.

Джейми се засмя и го потупа по рамото.

— Благодаря. Мога ли да кажа на мама и Гуен?

— Разбира се. Не, само на мама. — Той се изправи и погледна Джейми с измъчена усмивка. — Аз ще кажа на Гуен.

Миниатюрната, синкава точица светлина ярко блесна върху металния къс, после изчезна. Джони бутна назад защитните очила, изключи лазера и огледа заварката. На едно място откри съвсем дребен дефект, поправи го грижливо и продължи нататък. Не беше приключил, когато тихият звън оповести, че навън е паркирала кола. Джони се намръщи, смъкна очилата и излезе пред работилницата.

Градският наместник Стилман беше слязъл от колата и крачеше към него.

— Здравей, Джони — той се усмихна и му подаде ръка, без следа от колебание. — Как я караш?

— Горе-долу, господин Стилман — отвърна Джони и стисна протегнатата ръка. Работеше едва от три дни и все още се чувстваше малко неловко, когато разговаряше с клиентите на баща си. — Татко го няма в момента, мога ли да ви помогна с нещо?

Стилман поклати глава.

— Наминах само да те видя как си и да ти донеса някои новини. Тази сутрин научих, че „Уайт брадърз контрактинг“ наемат работници за разрушаване на стария хотел. Интересува ли те подобна работа?

— Не особено. Тук се справям чудесно. Но все пак, благодаря…

Той млъкна, прекъснат от оглушителен тътен.

— Какво беше пък това? — попита Стилман и огледа безоблачното небе.

— Експлозия — отвърна Джони, вперил поглед на югозапад. За миг му се стори, че отново е на Адирондак. — Доста мощна, на юг от нас. Ето! — Той посочи белезникавия облак дим, появил се внезапно.

— Това трябва да е цезнумната пречиствателна станция — промърмори Стилман. — По дяволите! Ела, да побързаме!

Краткият миг на deja vu 1 1 Нещо вече видяно (фр.) — Б.пр. отлетя.

— Не мога да дойда с вас — каза Джони.

— Остави работилницата. Никой няма да открадне нищо. — Стилман вече се качваше в колата.

— Но… — Как да обясни? — Там ще е пълно с хора! Просто не мога!

— Сега не е време да се правиш на стеснителен. Ако взривът е засегнал главния корпус, сигурно цялата станция е обхваната от пламъци. Може да им потрябва помощта ни. Тръгвай!

Джони се подчини. Забеляза, че димният облак става все по-тъмен.

Стилман се оказа прав в предположенията си. Когато наближиха развълнуваната тълпа, се оказа, че четириетажната сграда на пречиствателната станция наистина е обхваната от пламъци. Полицаите и пожарната команда вече бяха тук, пожарникарите поливаха вратите и прозорците с гъста, пенеста течност. Най-силно гореше първият етаж, огнените езици бълваха навън и изгаряха всичко около сградата. Огънят изглежда се подхранваше от складираните вътре химически разтворители.