Тимъти Зан - Кобра

— Зная го от полицията. И точно това най-много ме озадачава. Дали не е свързано с бойната му подготовка?

— Страхотна каша — промърмори Фрейзър.

В този момент изписука интеркомът.

— Господин Стилман, някакъв човек на име Ванис Д’арл настоява да се срещне с вас.

Стилман хвърли учуден поглед на Фрейзър, но той само сви рамене.

— Поканете го.

Влезлият беше строен, тъмнокос мъж с уверени движения. Съдейки по облеклото и маниерите му, идваше от друга планета.

— Господин Д’арл — посрещна го Стилман и двамата с Фрейзър се изправиха, — аз съм градски наместник Тиги Стилман, а това е съветник Сютън Фрейзър. Какво можем да направим за вас?

Д’арл им посочи своята златна идентификационна карфица.

— Ванис Д’арл, пратеник на комисаря Саркис Х’орм от Централния комитет на Доминиона.

Говореше с едва доловим акцент. Стилман забеляза с крайчеца на окото си, че лицето на Фрейзър замръзна. Той също бе почувствал известна слабост в коленете.

— За нас е чест да ви посрещнем, сър. Заповядайте, седнете.

— Благодаря. — Д’арл се отпусна в креслото, което допреди малко заемаше Фрейзър. Съветникът заобиколи бюрото и седна в другия край на кабинета, сякаш се стараеше да не привлича излишно внимание върху себе си.

— Визитата ми има чисто информативен характер, господин Стилман — поде Д’арл. — Но това, което ще ви кажа, е строго поверително. — Той изчака двамата да кимнат, преди да продължи. — Идвам при вас направо от Хърайзън сити, където наредих да бъдат оттеглени всякакви обвинения срещу бившата кобра, сержант Джони Моро.

— Разбирам — кимна Стилман. — Мога ли да попитам защо Централният комитет проявява интерес към този случай?

— Формално погледнато, сержант Моро все още се намира под юрисдикцията на армията, тъй като може да бъде призован на действителна служба всеки момент. Това е една от причините, поради които комисар Х’орм държи под око „Проект кобра“ още от самото му начало.

— Запознат ли сте с подробностите около инцидента, в който е бил забъркан господин… а-а, сержант Моро?

— Да и разбирам напълно недоумението, което изпитвате вие и местните юридически институции във връзка с действията му. Но сержант Моро не може да бъде отговорен за действията си. Той е бил нападнат и е действал по съответния начин.

— Толкова неконтролируемо ли е онова, което са му втълпили в армията?

— Не съвсем. — Д’арл очевидно се поколеба. — Не ми се искаше да ви го казвам, още повече, че доскоро това беше важна военна тайна. Но инак едва ли ще разберете защо е станало така. Някога задавали ли сте си въпроса какво точно се крие зад наименованието „кобра“?

— Ами… — Стилман се огледа объркано. Въпросът го бе заварил неподготвен. — Мислех, че има връзка с един вид змии на Земята.

— Само косвено. Това е съкращение от „Компютъризиран Бойно-Рефлексен Арсенал“. Сигурен съм, че знаете за керамичното подсилване на костите и сервомоторите, може би сте чували и че в мозъка им е имплантиран нанокомпютър. Тъкмо оттам се породиха и проблемите… Трябва да си давате сметка, че един войник и най-вече член на диверсионна група, оперираща дълбоко в тила на врага, се нуждае от доста добри бойни рефлекси, за да оцелее. Сериозното и целенасочено обучение може да му даде само известна част от онова, което е необходимо, но то отнема доста време и има свои граници. Ето защо тези рефлекси се програмират в компютъра, който се имплантира, за да осъществява координацията между органите на тялото от една страна и оръжията и останалата екипировка от друга — най-вече по време на стрелба. С две думи, Моро ще реагира мигновено и със съвсем минимално съзнателно участие на всяка смъртоносна атака, насочена срещу него. Тъкмо това е станало и в случая, за който съм тук. Той е избягнал първоначалното нападение, но се е намирал в опасна ситуация — проснат на пътя, без възможност за прикритие — и това го е принудило да предприеме контраатака. Част от работата на компютъра е да следи състоянието на оръжейните системи и тъй като единственото оръжие, с което Моро разполага, са лазерите в пръстите, той е използвал именно тях.

В стаята цареше тишина.

— Не зная дали съм разбрал правилно — проговори накрая Стилман. — Армията е превърнала Джони Моро в една автоматична бойна машина, готова да унищожава всичко, което дори привидно се опитва да я заплаши? А след това му е позволила да се върне сред нас, без да вземе каквито и да било мерки!

— Системата, за която говорим, е била предназначена да защитава приносителя й във вражеска територия — припомни му Д’арл. — И съвсем не се задейства толкова лесно, колкото си представяте. Що се отнася до това, че сме му „позволили“ да се завърне обратно, то ние нямахме друг избор. Компютърът не може да бъде препрограмиран или демонтиран, без да се увреди мозъчната тъкан.