Тимъти Зан - Кобра

Един от полицаите им препречи пътя.

— Назад… опасно е…

— Аз съм градският наместник Стилман — представи се Стилман. — С какво можем да помогнем?

— Като не пречите… не, почакайте, опитваме се да изтласкаме тълпата назад. Всеки момент може да последва втори взрив.

Полицаите бяха само трима и очевидно задачата беше непосилна за тях. Джони и Стилман побързаха да се включат в кордона.

— Как е станало — попита Стилман, опитвайки се да надвие рева на пламъците.

— Един очевидец каза, че се е пробил резервоар с яфанин и течността по някакъв начин се е възпламенила — докладва полицаят. — Не са успели да потушат навреме пожара и той е обхванал съседните резервоари. Нищо чудно да са разполагали с най-малко няколкостотин килолитра яфанин, това е разтворител, който се използва в пречиствателния процес и е изключително опасен. Чудно ми е как не е хвръкнала още цялата сграда.

— Има ли хора вътре?

— Има. Пет-шест души, на третия етаж.

Джони се извърна и примижа срещу ярките отблясъци. И наистина, от един прозорец на третия етаж надничаха уплашени лица. Тъкмо в този момент една от пожарните доближи на десет метра пламтящата сграда и започна да разгъва стълбата си нагоре. Джони отново насочи вниманието си към тълпата…

Вторият взрив беше оглушителен, но нямаше време да реагира — нанокомпютърът вече се бе погрижил за това. Озова се на земята за по-малко от секунда. Огледа се. Част от стената се бе сринала, само на няколко метра от пожарникарите. През отвора бликаха синкаво-жълти огнени езици. За щастие, нито един от пожарникарите не беше пострадал.

— О, по дяволите! — възкликна полицаят до него. — Вижте какво стана.

Дали от ударната вълна, или от сблъсъка със сриналата се стена, но пожарната стълба беше прекършена и безпомощно висеше надолу. Пожарникарите се помъчиха да я изправят, но безуспешно.

— Само това не! — извика уплашено Стилман. — Имат ли резервна стълба?

— Тази беше единствената, която можеше да стигне до третия етаж.

— Да повикаме глайдер от Хърайзън сити — предложи отчаяно Стилман.

— Няма време. — Джони посочи към втория етаж. — Пожарът отново тръгна нагоре. Трябва да предприемем нещо незабавно. — Пожарникарите изглежда бяха на същото мнение, защото сваляха една по-малка стълба от втората пожарна. — Май ще се опитат да изкатерят втория етаж и през него да достигнат третия.

— Това е самоубийство — заяви Стилман.

Но друг изход изглежда нямаше. Или…

— Трябва ми здраво въже — каза Джони. — Ще им хвърля единия край и те ще се спуснат по него.

— Ами ако попаднат в пламъците?

— Няма, ако завържем въжето на десетина метра от основата на сградата — за пожарната кола, например. Елате — да попитаме пожарникарите.

Съвсем наблизо откриха началника на пожарната и Джони побърза да му съобщи идеята си.

— Не е лошо — кимна началникът, — но се съмнявам, че онези горе ще успеят да го сторят. От половин час се пекат на тази ужасна топлина и гълтат дим, и сигурно вече са на предела на силите си.

— Нямате ли спасителна люлка? Окачва се с кука за въжето и по нея се спуска пострадалият.

Началникът на пожарната поклати глава.

— Вижте, сега не ми е до приказки. Хората ми всеки миг ще са вътре.

— Не можете да ги изпратите — възрази Стилман. — Вторият етаж вече е обхванат от пламъци.

— Тъкмо затова бързам, по дяволите!

— Има още един начин — намеси се Джони, след съвсем кратко колебание. — Мога да се изкатеря с въжето по външната страна на сградата.

— Какво? Как?

— Ще видите. Трябват ми около тридесет метра въже, чифт здрави ръкавици и поне десет парчета здрав плат за люлките.

Джони произнесе тези думи с такъв решителен, нетърпящ възражение тон, че никой и не помисли да му противоречи. Само след минута вече стоеше под прозореца на третия етаж, който бе избрал за своя цел. Беше усукал въжето около пояса си, а другия му край пожарникарите завързаха за колата. Джони пое дълбоко въздух, приклекна и скочи.

Трите години постоянна практика си казаха своето. Ръцете му се озоваха съвсем близо до рамката на прозореца, той се завъртя във въздуха, за да не докосне напечената от пламъците тухлена стена и влетя в стаята.

Точно както предполагаше началникът на пожарната, помещението беше изпълнено с гъст дим. Пострадалите — общо седем на брой — лежаха на пода или седяха, подпрели гърбове на стената. Трима изглежда бяха в безсъзнание, останалите се стреснаха при появата на Джони.