Тимъти Зан - Кобра

— Какви ги говорите? — възкликна разгневено Фрейзър, изглежда забравил, че разговаря с високопоставен чиновник. — Кой тъпанар е родил тази идея?

Д’арл се обърна и втренчи поглед в него.

— Господин Фрейзър, Централният комитет е толерантен към критиката — произнесе с равен глас той. — Но тонът ви е невъздържан.

Ала Фрейзър не се предаваше толкова лесно.

— Какво значение има тонът ми? Как, според вас, ще се справим с него, след като реагира по този начин на всяка атака? — Той изсумтя и добави: — Атаки. Хлапетата само са искали да си поиграят!

— Я помислете малко — озъби се Д’арл. — Нима можем да рискуваме, като позволим някоя кобра да бъде заловена от трофтите, а после да ни я върнат с тяхна програма. Кобрите са войници — първо и преди всичко войници — и всичко, с което разполагат, е абсолютно необходимо и оправдано от военна гледна точка.

— А не помислихте ли, че някой ден войната ще свърши? И че тези кобри ще трябва да се завърнат към цивилния живот?

Д’арл прехапа за миг устни, но гласът му остана все така спокоен.

— Ако не бяхме прибягнали до толкова крайни средства, Доминионът можеше да изгуби войната, а голяма част от кобрите да загинат по бойните полета. Сега обаче, по-важното е да приемете фактите такива, каквито са и да се съобразявате с тях, както правят всички останали.

— Всички останали ли? — попита намръщено Стилман. — Значи този проблем не е само наш?

— Така е — призна Д’арл, като погледна отново към градския наместник. — Надявахме се след войната да задържим почти всички кобри на активна служба, но решението трябваше да бъде доброволно и около двеста пожелаха да се уволнят. Много от тях сега се изправят пред подобни проблеми. Опитваме се да им помогнем, но не е никак лесно. Хората се боят от кобрите и се съпротивляват на опитите ни.

— Можете ли да направите нещо за Джони?

— Не зная — вдигна рамене Д’арл. — Случаят при него е по-особен, защото живее в малко градче, където всички го познават. Бихме могли да го преместим под друго име и на друга планета. Но все някой ще разбере истината. Невъзможно е да се скрият възможностите, които притежава.

— Както и рефлексите — добави мрачно Стилман. — А и семейството на Джони е свързано с това място. Едва ли ще иска да го напусне.

— Тъкмо затова не ви препоръчах да го преместим, въпреки че обичайната практика при подобни случаи е такава. Повечето кобри нямат толкова тесни връзки със семействата си. Но пък това е едно предимство — изключително важна морална подкрепа. — Той се изправи. — Утре сутринта напускам Хърайзън, но през следващия месец ще бъда само на няколко дни път от вашата планета. Ако нещо се случи, можете да ме откриете чрез централата на Доминиона в Хърайзън сити.

Стилман също се надигна.

— Надявам се, че Централният комитет в най-скоро време ще намери подходящо решение за този проблем.

— Господин Стилман — отвърна Д’арл и го погледна право в очите, — Централният комитет е далеч по-обезпокоен от този проблем, отколкото сте вие. Вие виждате само един малък провинциален град, а ние трябва да се съобразяваме с близо седемдесет планети. Ако въобще съществува решение, ще го открием.

— А какво ще правим междувременно? — попита навъсено Фрейзър.

— Всичко, на което сте способни. Приятен ден, господа.

Джейми спря пред вратата, пое дълбоко въздух и почука. Отговор не последва. Той вдигна ръка, за да почука отново, после се отказа. В края на краищата, спалнята беше и негова. Натисна дръжката и влезе.

Джони седеше на бюрото и гледаше през прозореца. Джейми се покашля.

— Здравей, братле — рече Джони.

— Здрасти. — Върху бюрото имаше някакви формуляри. — Дойдох да ти кажа, че ще вечеряме след петнадесет минути. Какво правиш? — той кимна към бюрото.

— Попълвам молба за колеж.

— Аха. Значи реши да се върнеш в училище?

— Не зная още.

Джейми го заобиколи и надникна към формулярите. Университетът в Раджпът, Техническият университет в Зимбве, Университетът в Ейри. Все на други планети.

— Дългичко ще пътуваш, когато си идваш за Коледа — подхвърли Джейми. Беше забелязал още нещо — и трите формуляра бяха попълнени само в графата „военна служба“.

— Не смятам да се връщам често — рече тихо Джони.

— Предаваш се, така ли? — попита Джейми, като вложи цялото презрение, на което беше способен.

Но не постигна желания ефект.

— Просто отстъпвам от вражеска територия — беше всичко, което каза Джони.