Тимъти Зан - Кобра

— Съветвам те да си отваряш очите с комисаря Пендрикан — продължи с наставленията си Х’орм, докато се любуваше на едно особено красиво храстче саккара. — Никога не ме е обичал и нищо чудно да прехвърли враждебното си отношение върху теб. Може да ти се струва нерационално, но нали знаеш, че на Зимбве имат особени традиции в продължителното подхранване на взаимната вражда.

Д’арл кимна, веднъж вече беше кръстосал шпаги с Пендрикан.

— На няколко пъти наблюдавах как се справяхте с него, сър. Мисля, че имам известна представа как да го притискам.

— Добре. Все пак в началото избягвай каквито и да било спречквания. Комитетът, както знаеш, е доста консервативен орган и ще изтече немалко вода, преди да те приемат за главно действащо лице — дотогава ще си само фигурант.

— И на мен ще ми е трудно да свикна — промърмори Д’арл.

В отговор Х’орм се засмя и огледа със задоволство своята градина.

— Вече не се боя за теб, Д’арл. Ти имаш вроден талант за работа в Комитета, надарен си със способността да откриваш какво точно трябва да се свърши и как да стане това. Ето, например, историята с кобрите — ти и само ти осъществи блестящо цялата кампания от създаването на концепцията до окончателното й одобряване от Комитета.

— Благодаря, сър. Макар че, както вече ви споменах, първоначалната идея дойде от друго място.

Х’орм размаха с пренебрежение ръка.

— Нима се налага да изобретяваш наново атомната електроцентрала всеки път, когато ти потрябва? От теб се искаше да ни подаваш свежи идеи, а как точно си ги открил — това беше твоя работа. Никога, впрочем, не се опитвай да го вършиш сам.

— Да, сър — кимна Д’арл, като едва сдържа усмивката си.

Х’орм го погледна с присвити очи.

— Вместо да ми отвръщаш с насмешка, спомни си с какво огромно количество работа те бях натоварил. Подбирай внимателно съюзниците си — в повечето случаи именно на този подбор се основава разбирателството или противоречията в Комитета.

Д’арл кимна мълчаливо и двамата продължиха по пътеката. Докато се оглеждаше, Д’арл неусетно се върна назад през тринадесетте години, през които бе работил като първи помощник на Х’орм. Едва сега осъзна колко кратък е бил този период на подготовка за онова, което му предстоеше.

— Какви са последните новини от Авентини?

Заварен неподготвен, Д’арл се помъчи да си събере мислите. Авентини…? О, да, новоколонизираният свят.

— Според сведенията, първата група колонисти се справя доста добре. Засега никакви сериозни проблеми, нито заплахи от страна на местната фауна.

— Става дума за сведения с тримесечна давност, струва ми се.

— Така е. — Д’арл отдавна си бе дал сметка, че забавянето в комуникацията с новата колония щеше да създава сериозни проблеми с нейното управление. Явно най-важната задача, която стоеше сега пред Комитета, бе да се избере компетентен и опитен генерал-губернатор.

— А трофтите как приемат всичко това? — продължи да разпитва Х’орм.

— Засега не създават неприятности. Дори не са спрели нито един от нашите транспортни кораби, минаващи през Коридора, за да проверят дали не е натоварен с оръжие.

— Хъм. Не очаквах да са толкова смирени. А може би са знаели, че на всеки от корабите освен цивилни, е имало и кобри. А те не обичат да си имат работа с тях. Съмнявам се обаче, това да продължи дълго. Рано или късно ще се досетят, че Авентини е потенциална заплаха за тях. И когато това стане… дано колонията вече да е в състояние да се защитава сама.

— И най-вече — да не бъде превзета с един-единствен удар — допълни Д’арл.

Х’орм въздъхна.

— Трудно е да го повярвам, но не ни остава друго, освен да се надяваме.

Бяха приключили с обиколката на градината и наближаваха изхода. Х’орм спря пред вратата на кабинета и надникна вътре.

— Един последен съвет, Д’арл, и повече няма да ти досаждам. Послушай ме и си намери помощник, който да разбира от проблемите на кобрите. Не само от техниката, с която са ги натъпкали, а от самите тях.

Д’арл се усмихна.

— Струва ми се, че имам още по-добра идея, сър. Спомняте ли си младежа, за когото ви говорих — онзи, който първи ни предложи идеята с колониите? Оказа се, че брат му също е кобра.

Х’орм кимна доволно с глава.

— Виждам, че добре съм те подготвил. Наистина се гордея, че ще бъдеш мой наследник… комисарю Д’арл.

— Благодаря ви, сър. Надявам се, че винаги ще се гордеете с мен.

Двамата напуснаха градината, в която Х’орм никога вече нямаше да се върне.