Тимъти Зан - Кобра

— Да? О, пак ли вие. Вижте, губернаторе…

— Господин Рей, нямам намерение да повтарям онова, което ви е казал генерал-губернаторът Стигър — прекъсна го Джони. — Не ме интересува, че не сте в състояние да виждате по-далеч от носа си и нямате ни най-малка представа колко е важно всичко това. Това, което искам да ви кажа, е, че аз ще дойда с вас на Асгард, независимо дали ви харесва или не.

Рей се изсмя презрително.

— О, така ли? Знаете ли, Моро, в Купола го наричаха „титанов комплекс“ — увереността, че можете да правите всичко, каквото ви се иска, въпреки официалните разпоредби. Съветвам ви да проучите преди това моето положение в йерархията и да си дадете сметка какво ще стане, ако се опитате да преминете през морските пехотинци въпреки забраната ми.

Джони бавно поклати глава.

— Не аз, а вие, сър, не оценявате правилно нещата. Според нашето законодателство, генерал-губернаторът може да реквизира всеки космически кораб, приземил се на планетата, до второ разпореждане от Комитета. Без никакви изключения.

— Все пак, в случая ще направите изключение. А възраженията си ще можете да изпратите на Комитета след войната.

— Съжалявам, но няма да стане. Ако искате да получите официално разрешение, ще трябва да се явите в съвета.

Рей присви очи.

— Какво означава това?

А това означаваше, че Джони просто го беше надиграл в състезанието по планетарна политика. Едва се сдържа да не го каже. Вместо това, продължи с обясненията.

— Ами, първо ще трябва да съберем всички синдикали — членове на съвета, това е най-лесната част, защото и без това са в града. После ще се наложи да запознаете съвета и генерал-губернатор Стигър със случая. Следва обсъждане, не знам колко ще продължи, защото ще трябва да проучим внимателно всички членове на закона, за да проверим съществува ли възможност да бъде направено изключение. Мисля, че досега подобен прецедент няма. И когато това приключи — гласуване. В зависимост от точката на закона ще е нужно обикновено или квалифицирано мнозинство. Целият процес ще отнеме приблизително пет-шест дни.

Съдейки по изражението на Рей, той вече бе преценил колко време ще им е нужно.

— Ами ако просто откажа да се подчиня на дребната ви хитрина?

— Ваша работа… но корабът няма да излети, докато не решим проблема.

— И как възнамерявате да ме спрете?

Джони се пресегна и натисна втория бутон за връзка.

— Пири на телефона.

— Алмо, говори Джони Моро. Докъде стигнахте с обезопасяването на космодрума?

— Всичко е наред, сър.

— Чудесно. Информирай главния диспечер, че не е необходимо да бързат с товаренето на куриерския кораб. Стартът ще бъде едва след няколко дни.

— Слушам, сър.

— Почакай, войнико — намеси се Рей. — Аз съм пряк представител на Централния комитет и като такъв отменям тази заповед. Разбра ли?

Настъпи кратка пауза.

— Губернаторе, отмяната легитимна ли е?

— По принцип — да. Но предвид някои особени обстоятелства, ще трябва първо да бъде одобрена от съвета.

— Слушам, сър. Незабавно ще наредя да спрат подготовката за излитане.

— Какво? — изрева Рей. — Някакъв жалък…

— Край на връзката, сър.

Последва тихо изщракване и на линията останаха само Джони и Рей. Бюрократът втренчи гневен поглед в лицето на Джони.

— Няма да се измъкнете толкова лесно, Моро. Можете да щурмувате цял ден кораба, но нищо няма да п…

— Наистина ли ме предизвиквате към толкова драстични мерки?

Рей прехапа устни.

— Няма да ми се измъкнете — повтори почти механично той.

— Законът е на моя страна — каза Джони. — А и честно, господин Рей, не виждам защо трябваше да създавате подобни проблеми. Съвсем ясно е, че разполагате с достатъчно място, за да ме приемете на борда, а отговорността пред вашите началници ще поема аз. Кой знае? Може да са доволни, че съм дошъл с вас… и тогава нищо чудно да ви похвалят.

Рей се засмя мрачно, но по изражението му личеше, че вече е готов на някое по-безболезнено решение.

— Добре, по дяволите. Какво ме засяга, че искате да си спасите задника и да прекарате войната на Асгард? Само гледайте да сте навреме с останалите пътници, иначе наистина ще ви оставя.

— Дадено. Благодаря.

Рей се засмя отново и екранът угасна.

Джони въздъхна облекчено. Още една малка победа… точно толкова незадоволителна в емоционално отношение, колкото и всички досегашни политически успехи. Може би, помисли си той, това е така, защото липсва образът на врага, сразен по време на боя. А ето, че сега му предстоеше да прекара най-малко три седмици в царството на такива като Рей, който впрочем сигурно нямаше да пропусне възможността да си отмъсти за неприятностите.