Тимъти Зан - Кобра

— Какво каза одеве за близкото ни сътрудничество? — подхвърли той на Джони, докато трескаво местеше фигурите.

— Добре де, май съм сбъркал — призна Джони.

Хармън изсумтя и отпи от шерито.

— Скоро и това няма да го има — промърмори той. — Жалко.

— Какво да се прави — война — отвърна Джони. — Всъщност, какви са настроенията в Доминиона във връзка с предстоящия конфликт?

— Предполагам, че не питаш за военните концерни? — подхвърли иронично Дру.

— Не, имах пред вид компании като вашата, които извличат немалка полза от Авентини. А може би и от трофтите, не зная. Все пак, за вас това е загуба на пазар.

Тя погледна към Хармън.

— Така е — що се отнася до Авентини. Не зная нито моята, нито пък компанията на Хармън да е търгувала с трофти. Но инак си прав, ще ни липсват Външните колонии.

— И не само на нас — на всички, които са търгували с Авентини. Но не виждам какво може да се направи.

— Освен да се надяваме — добави Дру, — че още първата ни атака ще бъде толкова гениална и неудържима, та войната ще свърши без кой знае какви поражения. — Тя премести поредната пешка и отново постави под заплаха царя на Хармън.

— Ако онези от Звездните сили въобще имат някакъв мозък, трябва незабавно да изберат Дру за свой главнокомандващ — размаха ръце Хармън. — Това пък какво беше?

Джони също го почувства — разнесе се приглушен, далечен и слабо доловим тътен, сякаш някой бе изпуснал много тежък метален инструмент в машинното отделение на „Менсаана“.

— Излязохме от хиперпространството — каза озадачено той, отмести стола назад и се огледа. Никой от останалите не беше обърнал внимание на удара.

— Какво? — попита Дру. — Не трябваше ли да стане след две седмици? Мислех, че сме на вражеска територия.

— Може и да не сме го направили по собствена воля — продължи Джони. — Останете тук, отивам на мостика. Не казвайте нищо на другите — няма смисъл да вдигаме излишна паника, докато не разберем какво всъщност става.

Когато стигна мостика, завари капитан Дейви Тарвн да дирижира един сравнително овладян хаос.

— Какво е положението? — попита Джони, когато застана до пулта.

— Рано е да се каже — отвърна напрегнато Тарвн. — Изглежда сме ударили минна мрежа на трофтите, но засега корабът-паяк не се вижда никъде. Дано въобще да не се покаже.

— Шансът е нищожен.

— Сигурно, но друго не ни остава — кимна Тарвн. — Ако трофтите се появят преди да настроим отново хипердвигателите, смятайте, че сме загубени. Не по-зле от мен знаете колко ще издържат оръжията ни срещу една атака от космоса — видях ви да изучавате внимателно кораба.

— Половин минута, не повече — кимна мрачно Джони. — Какво можем да направим?

— Вие, специално, можете да се разкарате от мостика — разнесе се ядосан глас зад гърба му. — Докладвайте за положението, капитане! — нареди влезлият Рей.

— Нужен ни е поне един час за да пренастроим двигателя — обърна се към него Тарвн. — Дотогава ще се стараем да не вдигаме излишен шум…

— Вражески обект на деветдесет и седем градуса — намеси се внезапно навигаторът. — Приближава към нас.

— Бойна тревога — обяви Тарвн. — Толкова по въпроса за тишината, господа. Какво ще ме посъветвате да направя, господин Рей?

Рей се поколеба.

— Някакъв шанс да им избягаме?

— Втори вражески обект — обади се отново навигаторът, преди Тарвн да успее да отговори. — Двадесет и седем градуса. Приближава.

— Право към нас — промърмори Тарвн. — Почти никакви шансове, сър, поне засега.

— В такъв случай ще трябва да се предадем — заяви Джони.

Рей му хвърли убийствен поглед.

— Казах ви да се разкарате — просъска той. — Нямате работа тук — обявена е бойна тревога.

— Тъкмо затова съм тук. За разлика от вас, неведнъж съм имал възможността да кръстосам шпаги с трофтите.

— Но отдавна сте прехвърлил възрастта за това — отвърна Рей. — Което означава, че…

— Не — прекъсна го Джони и сниши глас, за да го чуват само двамата. — Защото аз съм кобра.

Рей замръзна, отстъпи крачка назад и го огледа.

Тарвн промърмори нещо неразбрано, но Джони не си направи труда да задейства звукоусилвателите. Капитанът бързо дойде на себе си.

— Някой от пътниците знае ли? — попита той.

Джони поклати глава.

— Само вие двамата — искам да остане между нас.

— Трябваше да ми кажете по-рано… — поде Рей.

— По-тихо, сър — предупреди го Тарвн и посочи с поглед екипажа. — Има ли начин трофтите да открият, че сте въоръжен?